Нелсън Демил - Частен клуб

Не искам да изглеждам прекалено голям параноик, но си мисля, че може би двамата с Кейт видяхме и чухме повече, отколкото биха желали някои хора. Не намеквам, че ЦРУ се кани да ни очисти, защото знаем прекалено много, защото ни е известно за Скот Ландсдейл или защото Кейт уби техния човек Тед Наш. Но човек никога не може да е сигурен. Може би ще си вземем куче и ще проверяваме двигателя, преди да палим колата.

В нашия бизнес не можеш да си прекалено предпазлив и трябва да знаеш кои са ти приятелите и кои — враговете. А ако не си в състояние да го определиш, най-добре дръж пищова си смазан, зареден и подръка.

Както и при предишните романи, искам да благодаря на капитан Томас Блок (пенсионер) от „Ю Ес Еъруейс“, редактор и дописник към много посветени на авиацията списания и съавтор на „Мейдей“, както и автор на шест други романа. Помощта на Том относно техническите детайли и предложенията му бяха както винаги безценни, макар че той им сложи цена и ми прати сметката, която с радост платих. С Том се запознахме преди около петдесет и пет години и единственият човек, когото познавам от повече време, съм самият аз.

Благодаря също и на Шарън Блок (жената на Том), бивша стюардеса от „Браниф Интернешънъл“ и „Ю Ес Еъруейс“, за внимателното прочитане на ръкописа и чудесните й предложения.

Искам да благодаря и на добрите си приятели Роджър и Лори Баник за компанията им в северната пустош и чудесната им изява като водачи през гъмжащите от мечки гори.

За пореден път много благодарности на приятеля ми Кени Хийб, пенсиониран детектив от Обединената контратерористична спецчаст към НЙПУ, за експертните му съвети и помощ. Достъпът му до свръхсекретна информация и моята жажда за знания довеждат до доста интересни резултати.

Благодаря също на дългогодишния ми приятел Джон Кенеди, заместник-комисар от полицията в окръг Насау (пенсионер), арбитър при трудови спорове и член на Щатската адвокатура на Ню Йорк, за съветите и предложенията му.

При сблъсъка между правдоподобността и литературната волност втората обикновено надделява, така че всички грешки около законовите детайли и полицейските процедури са единствено мои.

Специални благодарности на частния пилот Боб Атийе, който сподели с мен познанията си за процедурите в частната авиация, летателните планове, ЦОП, ПРБ и всички останали неща, които трябваше да зная, но за които нямах ни най-малка представа.

Както винаги, благодарности на чудесните ми помощници Даян Френсис и Патриша Чайчестър. За помощниците на писателите е запазено специално място в рая и Даян и Патриша определено са си го заслужили.

Накрая, но винаги на първо място, благодаря на годеницата си Санди Дилингъм, че ме дари с дара на един нов живот. Обичам те.

Сред писателите има нова мода да благодарят на прочути хора за вдъхновението, непряката помощ и/или за случайното им споменаване на произведението им. Писателите го правят, за да се покажат. И тъй, с надеждата това евентуално да помогне, бих желал да благодаря на следните хора: на императора на Япония и английската кралица за насърчаването на грамотността; на Уилям С. Коен, бивш министър на отбраната, за бележката му, че книгите ми му харесвали, както харесвали и на шефа му Бил Клинтън; на Брус Уилис, който ми звънна един ден и ми каза: „Хей, добър писател си“; на Алберт Айнщайн, който ме вдъхнови да пиша за ядрени оръжия; на генерал Джордж Армстронг Къстър, чието безразсъдство при Литъл Бигхорн ми предаде урок по смирение; на Михаил Горбачов, чиито смели постъпки непряко станаха причина книгите ми да се превеждат на руски; на Дон Делило и Джоан Дидиън, чиито книги винаги са преди и след моите по рафтовете и чиито имена винаги се появяват преди и след моето в алманаси и списъци на американски писатели — благодаря, че ви има, приятели; на Юлий Цезар, защото е показал на света, че необразованите варвари могат да бъдат бити; на Парис Хилтън, чиято семейна хотелска верига предлага книгите ми в книжарниците си; и накрая, но не на последно място, на Алберт II, крал на белгийците, който веднъж ми махна в Брюксел, докато кралската процесия се предвижаваше от двореца към парламента, което внасяше хаос в уличното движение, но ми даде възможност да замисля грандиозен заговор за детронирането му.

Бих могъл да благодаря на още много хора, но времето, пространството и скромността ме принуждават да спра дотук.

За да бъда по-сериозен, следните хора направиха щедри подаяния на благотворителни организации в замяна на това имената им да фигурират в този роман: Джеймс (Джим) Р. Хокинс, направил дарение на „Кучета придружители за независимост“; Мариън Фанели и Пол Дън — на музея „Люлка на авиацията“; Керъл Аскризи и Пати Глисън — на фондация „Намисли си желание“; Гари Мелиъс от името на приятеля си Джон Насеф и Лори Баник — на клуб „Момчета и момичета“ от Ойстър Бей, Ист Норуич; и Леели Шийнтъл — на образователния център „Варайъти Чайлд“.