Девойката-хвощ - Якутска приказка (Якутска приказка)

Дълго пътували. Минала зимата, търколило се дъждовното лято, отишла си мъгливата есен.

Най-сетне стигнали при бащината юрта.

Всичките роднини, всичките деветима братя на Харжит се събрали да посрещнат невястата.

От коневръза до юртата постлали пътя със зелена трева.

„Като дойде невястата — мислели си те, — щом пристъпи, по следите и ще се появят самури.“

Приготвили стрели за това и ръцете им изтръпнали от работа.

Осемте сестри усуквали нишки и така се трудили, че пръстите им претръпнали. Те чакали невястата и си мислели:

„Щом влезе и продума с ясен глас — от устата и ще се посипят скъпи червени мъниста!“

Пристигнал Харжит с невястата си. Поели невястата на ръце и я спуснали на земята. Тя продумала с ясен глас — и се посипали червени мънистени зрънца. Девойките захванали да ги събират и да ги нижат. Тръгнала невястата към юртата и черни самури се появили по следите и. Юнаците насочили стрелите си към самурите.

Влязла невястата в юртата и наклала огън в огнището с върховете на три млади бора.

Устроили весело сватбено угощение. Събрали се гости от всички селища. Имало там певци, имало играчи, имало разказвачи на приказки, имало борци и майстори на скокове…

След три дни угощението се свършило и гостите се разпръснали на разни страни. Харжит заживял с жена си. Задружно и щастливо живели дълги години. Казват, че внуците им са живи до ден-днешен.

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2578]

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:03