Джуд Деверо - Сърце от лед

— Тази… тази дъщеря на дявола е прекарала нощта с Леандър и макар че сега е нечиста, той има намерение да направи от нея почтена жена.

— Какво?! — извикаха едновременно трите жени.

— Леандър е твърдо решен да се ожени за тази блудница, както току-що ви казах. — С тези думи той извлече навън протестиращата Блеър.

— Хюстън — промълви Оупъл, — ти и Блеър си сменихте местата снощи, нали?

Хюстън само кимна мълчаливо и отново се зае със своето ръкоделие, сякаш нищо не се беше случило.

Слънцето залезе, в салона притъмня и прислужницата запали електрическото осветление, но майка и дъщеря все още не бяха разменили нито една дума.

В съзнанието на Хюстън се въртеше все една и съща мисъл: свърши, всичко свърши.

В полунощ входната врата отново се блъсна и Дънкан избута Блеър пред себе си в салона.

— Всичко е уредено — заяви той с глас, прегракнал от прекалена употреба. — Блеър и Леандър ще се оженят след две седмици. Ще бъде оповестено в неделя от амвона на църквата.

Хюстън бавно се изправи.

— Дъще — промълви съчувствено Дънкан, — много съжалявам за теб.

Хюстън само кимна и като автомат се запъти към стълбището.

— Хюстън — обади се Блеър, застанала на първото стъпало. — Моля те! — прошепна тя.

Но в този миг Хюстън не изпитваше и капчица съчувствие към сестра си. Дори не се обърна, когато Блеър избухна в плач.

Когато стигна в стаята си, все още беше като зашеметена. Целият й живот беше разрушен, преобърнат с главата надолу от една-единствена нощ. Всичко беше загубено.

На стената в рамка висеше диплом от училището за млади дами на мис Джоунс. Тя дръпна рамката от стената и я запрати напреки през стаята. Но не почувства никакво облекчение, когато стъклото се пръсна на хиляди парченца.

С вдървени пръсти започна да разкопчава роклята си. Малко след това застана по нощница насред стаята. Само стоеше, без да се движи, без да забележи майка си, която тихо влезе в стаята й.

— Хюстън! — каза нежно Оупъл и сложи ръка на рамото на дъщеря си.

— Иди при нея — отговори Хюстън. — Сега Блеър има нужда от теб. Ако остане тук и се омъжи за Леандър, ще трябва да се откаже от много неща.

— Но това се отнася и за теб. Ти също загуби много тази вечер.

— Аз го бях изгубила много по-рано. Иди при нея, моля ти се. Нямам нужда от съчувствие.

Оупъл вдигна дипломата със счупена рамка.

— Позволи ми първо да те сложа в леглото.

Хюстън се вмъкна под юргана си.

— Винаги послушната дъщеря, нали, мамо? Бях покорното малко момиче и какво получих от всичко това? Аз съм истинска лейди, дама до мозъка на костите си, а сестра ми с нейните панталони за голф и с целувките си ще получи всичко онова, за което съм се подготвяла от първия си учебен ден.

— Хюстън — прошепна умолително Оупъл.

— Остави ме на мира! — изкрещя Хюстън. — Искам да ме оставите на спокойствие!

Оупъл напусна стаята със смаяно лице.

Неделното утро се разсъмна ясно и весело. Слънцето освети със златните си лъчи високия Еърс Пийк, украшение и символ на западната част на града. В Чандлър имаше църкви за всякакви вероизповедания и почти всички в неделя се пълнеха с хора. Но дори слънцето не беше в състояние да разтопи леда в сърцата на близначките Чандлър, които вървяха към църквата от двете страни на втория си баща. Майка им получи пристъп на някаква тайнствена болест, която й попречи да присъства на публичното унижение на дъщерите си.

Леандър вече ги очакваше в галерията за църковния хор. Беше втренчил очи в Хюстън и когато тя мина покрай него, простря ръка.

— Хюстън — прошепна умолително той.

Значи вече ни различава, помисли си тя, но не каза нищо, а само направи широка дъга, за да избегне протегнатата към нея ръка.

Дънкан избута почти насила Блеър на мястото до Лий и всички заеха новоразпределените си места: Блеър до Лий, а Хюстън съвсем открая до Дънкан.

Проповедта продължи като че ли само няколко секунди; защото Хюстън знаеше, че след това от амвона ще бъде съобщена голямата новина.

А тя дойде дори още по-рано, отколкото се опасяваше.

За нещастие този път божествената служба не беше отслужена от преподобния Томас, а от преподобния Смитсън, който не се изразяваше особено тактично.

— Време е за едно обявление — започна развеселено той. — Изглежда, че нашият брат Леандър е променил мнението си относно това, за коя от двете сестри-близначки иска да се ожени, и сега се сгодява за Блеър. Мисля, че и аз не бих могъл да реша коя от двете да взема. Още веднъж моите най-сърдечни благопожелания за сватбата, Лий!