Джуд Деверо - Сърце от лед

— Каква беше целувката му? — попита тихо тя.

Блеър я погледна поразена.

— Моля те, не ме измъчвай. Ще се опитам да поправя грешката си, Хюстън. Заклевам се. Макар че е много трудно…

— Каква беше целувката му? — повтори Хюстън малко по-високо.

Блеър подсмръкна и сестра й й подаде носната си кърпичка.

— Нали знаеш какви са неговите целувки. Не е необходимо тепърва да ти ги описвам.

— Не съм сигурна, че знам нещо…

Блеър започна да хълца.

— Беше… беше чудесно. Никога не бих повярвала, че хладен мъж като Лий таи в себе си такава огнена страст. Когато ме прегърна… — Тя вдигна очи към сестра си. — Хюстън, аз ще ида при него и ще му кажа, че всичко е станало по моя вина. Че идеята да си сменим местата е била моя, а ти си напълно невинна. Не виждам защо тази история да не си остане между нас тримата. Ще се съберем, ще поговорим и той ще разбере как се е стигнало до всичко това.

Хюстън се приведе напред.

— Дали ще разбере? Как смяташ да му обясниш, че аз исках да прекарам вечерта с друг мъж? Смяташ ли да кажеш на Лий, че едно-единствено докосване е било в състояние да те запали до такава степен, че вече не си била в състояние да се владееш? Каква забележителна разлика с безчувствената мис Хюстън Чандлър!

— Ти не си безчувствената!

Хюстън помълча няколко мига.

— През цялото време Лий говореше само за това, колко прекрасна си била през изминалата нощ. Вече няма да иска неопитната си годеница след преживяното с теб…

Блеър бързо вдигна глава.

— Никога не бях спала с мъж. Лий беше първият…

Хюстън вече не знаеше да се смее ли, или да плаче. Тя изпитваше ужасен страх пред първата си брачна нощ и беше сигурна, че дори след цял литър шампанско не би могла да реагира като Блеър. Целувките на Лий никога не бяха я накарали да забрави и себе си, и света наоколо.

— Хюстън, мразиш ли ме сега? — попита тихо Блеър.

Хюстън се замисли над този въпрос. Беше странно, но тя не изпитваше дори ревност. Мислеше си само, че сега Лий ще изисква от нея онова, което вече беше получил от Блеър. Но можеше ли тя да постигне същия успех като сестра си?

Може би в своето висше училище Блеър беше научила как се правят тези неща; но в училището за млади дами на мис Джоунс от Вирджиния Хюстън беше научила, че мястото на една жена е в салона. Там никога не се говореше по какъв начин следва да се държи съпругата в спалнята.

— Гледаш ме толкова странно.

Хюстън много искаше за разпита подробно за любовната нощ на сестра си, но не можа да преодолее себе си.

— Дори не съм разгневена. Необходимо ми е само време, за да свикна с тази мисъл — каза тя. — Да не би случайно да си влюбена в Лий?

Блеър я погледна ужасено.

— Не, никога! Това е последното, което бих направила. Той… какво ти разказа днес за мен?

Хюстън скръцна със зъби, като си припомни как Лий й разправяше колко студена е била винаги, докато миналата нощ…

— Ще се опитаме да забравим всичко това, разбира се, ако можем. Аз ще поговоря с Лий, когато гневът му премине, и ще запазим всичко в тайна. Вероятно за известно време ще се чувстваме неудобно, но съм сигурна, че ще успеем да намерим разрешение, което да задоволи всички. Не бива да допускаме този случай да ни раздели. Нашата сестринска обич е по-важна от една любовна афера.

— Много ти благодаря! — извика Блеър и устремно я прегърна. — Сестра като теб се среща само веднъж на този свят! Да знаеш колко те обичам!

Блеър бързо възвърна равновесието си, но Хюстън продължи да се измъчва от съмнения, въпреки че се опитваше да се убеди в тяхната неоснователност. Тя обичаше Лий, беше го обичала винаги и още като дете си беше поставила за цел да се омъжи за него. Нима тази дреболия, тази единствена нощ с фалшивата сестра щеше да промени живота им из основи?

— Разбира се, че не — каза високо тя, приглади полите си и тръгна към къщи. Една нощ не би могла да заличи дългогодишната им връзка.

В четири часа следобед Хюстън, Блеър и майка им седяха в салона. Блеър четеше своето медицинско списание, другите две жени шиеха, когато входната врата внезапно се отвори с трясък и се блъсна в стената на вестибюла.

— Къде е тя? — изрева Дънкан Гейтс и полилеят леко иззвъня. — Къде е тази безнравствена блудница? Къде е тази Йезавел?

Мистър Гейтс нахлу в салона с пламтящо от гняв лице, сграбчи Блеър за ръката, издърпа я от стола и я повлече към вратата.

— Мистър Гейтс! — изплака Оупъл, която беше скочила от креслото си. — Какво означава всичко това?