Джуд Деверо - Спомен

Сега Талис сложи ръка точно там; не преставаше да я целува по начин, който я опияняваше. Тя се държеше извънредно плахо, но не и той. Талис бе по-агресивният — влизаше в пещерата без никакъв страх. Той бе смелият, както обичаше да казва Мег. А сега, докато се целуваха, се оказва, че е и по-авантюристичният.

Вкара език между устните й.

Сепната, Кали се дръпна и го погледна изненадана. Ако бе направил подобно нещо само преди няколко месеца, щеше да реши, че е отвратително, но сега… й хареса.

До един момент стряха прави, а в следващия миг Талис я облегна на дървото и сякаш взе да я съблича. Кали не можеше да разсъждава. Всички мисли бяха напуснали главата й. Тя бе кълбо от чувства. Не беше сигурна какво иска от Талис и се съмняваше дали и той е наясно какво иска от нея, но знаеше, че желае да разбере.

Никога нямаше да научи как щеше да приключи всичко това, защото в следващия миг около тях настъпи оглушителна бъркотия. Препускаха коне; крещяха мъже; дрънкаше оръжие; хаос; суматоха.

Първи го чу Талис. За Кали коне и ездачи със или без оръжие не представляваха интерес. Единствено значение за нея имаше Талис.

Но при него не беше така. Откъсвайки се от нея, все още с ръка на оголеното й бедро, както бе допряно до неговото, той наведе глава и се заслуша.

Кали нетърпеливо се опита да обърне лицето му към себе си. Бяха в безопасност под дървото; никой нямаше да ги види каквото и да правеха.

— Нещо става — заяви Талис.

— Да — съгласи се тя, без да разбира, че той говори за друго. През последните минути всичко в живота й се промени: вече възприемаше нещата по друг начин.

Но онова, което ставаше между тях, сякаш вече не представляваше интерес за Талис. Той си дръпна ръката и хукна към къщата. След като си позволи краткотрайното удоволствие да го наругае, тя го последва. Как може след всичко, което току-що изпитаха, да я изостави просто ей така?

Но умът й се проясни достатъчно, за да съобрази, че нещо ужасно може да се е случило с Мег и Уил. Не й хрумна, че колкото и ужасно да им се струваше — на нея и на Талис, — съдбата на двама селяни едва ли би предизвикала шума и тревогата на крещящи рицари на коне.

Повдигайки поли, тя хукна, стараейки се да е колкото се може по-близо до Талис.

Двамата тичаха към фермата, но нямаше начин Кали да догони Талис. Тя за малко да си загуби едната обувка, плитката й се развърза, докато прескачаше плетовете; успя да избегне три блеещи овце, но не успя да го настигне.

Гледката пред къщата я вцепени. Дворът бе пълен със снажни, богато облечени ездачи, а огромните копита на конете им тъпчеха цветята на Мег. Вниманието на всички бе насочено към повален на земята мъж. Кали виждаше само краката му, но ако съдеше по неподвижността им, май беше мъртъв. Застанали встрани, Мег и Уил се бяха вкопчили един в друг, а по лицето на Мег бе изписан страх.

Кали сигурно не би се решила да изтича в средата на кръга, образуван от петнадесетината мъже, но не и Талис. Той се втурна напред и независимо от грубите си дрехи приличаше на един от тях.

Станеше ли въпрос да следва Талис, Кали не се колебаеше. Само след миг бе зад него — на мястото, което се бе освободило сред смълчаното смутено множество.

Надничайки иззад гърба на Талис, видя проснатия на земята — хубав мъж със стоманеносиви коси, но сега привлекателното му лице бе посиняло от липса на въздух. Около брадичката ясно личаха кървави дири от нокти. Не бе нужна кой знае каква интелигентност, за да се разбере какво е станало, тъй като до главата на мъжа беше паднала неизядена ябълка. Бе отхапал прекалено голямо парче, очевидно заседнало в гърлото му, и то го бе задушило до смърт. Всички опити да бъде спасен са били напразни и сега единственото, което тези потресени мъже можеха да направят, бе да гледат изумени.

Талис дори не се огледа да види дали Кали го е догонила; той знаеше, че е до него.

— Тилди — прошепна той и Кали моментално разбра какво е намислил.

Първоначално никой не забеляза високия момък и бледото момиче, надничащо зад гърба му. Но резките движения на Талис скоро привлякоха погледите им.

Още никой не беше се опомнил от шока, когато Талис хвана Кали през кръста, вдигна я над главата си и я пусна — право върху стомаха на мъртвия мъж.

Разнесоха се гневни викове, предизвикани от непочтителното отношение към мъртвеца. Но преди някой да се опита да сграбчи момичето, други забелязаха как устата на „мъртвия“ се отвори и оттам изхвърча огромен къс несдъвкана ябълка.