Джуд Деверо - Спомен

Дори на мен това последното ми прозвуча малко неубедително, но бях безкрайно слаба от глад и умора.

Ако трябва да съм откровена, идеше ми да заплача. Бях гладна, сама, не само в непозната страна, но и в друго време, и исках да съм у дома. Къде беше Джами? Къде беше моят красив Джами, за когото бях писала толкова много и когото обичах от векове? Защо не бе тук да ме спаси? Всички мои книжни герои идват навреме, за да спасят героинята, щом се нуждае от помощта им.

За пълен мой ужас усетих сълзи да напират в очите ми. Миризмата на изпражнения се носеше около мен, а този отвратителен мъж продължаваше да ме наблюдава мълчаливо. Още секунда, и сълзите щяха да бликнат.

— Ще кажа на съпруга си за вас — успях да прошепна, макар да съзнавах, че звучи детинско. Вдигнах брадичката си и се готвех да тръгна.

Бях направила две крачки и половина, когато гласът на мъжа ме спря.

— Мадам, аз съм вашия съпруг!

За втори път през този ден припаднах.

Не желая да си спомням какво се случи после. Отвратителният мълчаливец, който заяви, че ми е съпруг, ме метна през рамо и ме понесе нагоре по стълбите. Неволно си спомних как Рет бе отнесъл Скарлет в стаята и как по-късно двамата се бяха любили. Този мъж приличаше на неандерталец, но беше доста секси. И ми бе съпруг и бе Джами — може би.

Но той ме хвърли на леглото, излезе от стаята, заключи вратата и минути по-късно отново се появи сивокосият лекар; разбрах как са се извършвали гинекологичните прегледи но времето на Едуард VII. Мечтаех да дружа с краля, а вместо това разглеждаха интимните ми части.

Ще кажа само, че бях покрита със завивките и прегледът бе извършен — доколкото въобще е възможно — деликатно. Знаех какъв е проблемът. Два припадъка за един ден вероятно означаваха, че лейди дьо Грей е бременна. Сега ми ставаше ясно защо е изчезнала. Не ми се струваше вероятно тя и враждебният й смугъл съпруг да са прекарвали дълги мързеливи следобеди в леглото, така че ако тази Катрин бе бременна, то бе от друг мъж.

Когато лекарят, чиито ръце бяха заети с прегледа, ме изгледа озадачено, разбрах че съм го загазила. Без съмнение всички знаеха за предстоящия развод на лейди дьо Грей, а в същото време тя беше бременна, но не от съпруга си.

Сигурна съм, че се изчервих от срам, но лекарят не отрони дума, затвори чантата и напусна стаята.

Дойде прислужничката, свали ми корсета (слава Богу) и ми облече пищен пеньоар. После среса косите ми и ме остави да чакам, без съмнение, него.

Какво щях да разправям на мъж, комуто току-що е било съобщено, че съпругата му, с която не беше се любил Бог знае от кога, е бременна?

Най-после той пристигна. Трябва да призная, че се чувствах доста нервна. Никога не ми е допадал безразборният секс. Винаги — и в книгите, и в живота си — съм била за любовна връзка с един мъж в даден момент. Вероятно случилото ми се тогава ми е послужило за урок.

— Направи ме за посмешище пред цяла Англия. Защо? — започна той. Черните му очи ме пронизаха за миг, после той ме загърби и се загледа през прозореца.

Трябва да призная, че ме караше да се чувствам странно. А винаги съм мислила, че успявам да се контролирам, когато съм с мъж. Със Стивън винаги анализирах всичко; исках да направя онова, което е добре за мен. Но този мъж ме вълнуваше. Това е най-точната дума за моите чувства: вълнение. Ако успеех да уточня точно какво е това вълнение, щях да съм доста по-спокойна.

Преглътнах, преди да кажа:

— Вероятно имаш предвид всички мъже. Ами бях… Бях самотна. Ти си постоянно в градината и…

Той се извърна и ме изгледа гневно.

— Искам да кажа, че няма никакви мъже, както добре знаеш.

Трябваше ми малко време, за да разбера какво ми казва, а когато схванах, не можех да повярвам. Само по един начин той можеше да е сигурен, че не е имало никакви мъже.

— Да не би да съм… — не сдържах усмивката си — …девствена?

Самата мисъл ме разсмиваше. Тридесет и девет годишна американка, върната във времето и попаднала в тялото на двадесет и седем годишна девственица!

— Това ти се струва смешно? — попита разярен той.

— Отчасти — уточних аз и като погледнах към него, попитах: — След като съм девствена, защо искаш да се разведеш?

— Както ти е добре известно, ще се женя за Фиона.

Колко съвременно, помислих си, по-ядосана, отколкото ми се щеше. Какво, да поканя блудницата на чай ли?

Докато осмислях отвратителната новина, Катрин заговори с онова, което бях започнала да считам за своя уста: