Джуд Деверо - Сърце от пламък

Тресчиците не бяха много големи, нито бяха заседнали дълбоко в кожата, но Блеър извади всичките с голямо старание. Излегнат по корем на кушетката, Кен попита:

— Защо камбанката на вратата е паднала? Някой май здравата ти се е ядосал.

Блеър не можа да устои на очевидната му приятелска загриженост и му разказа за жената, която беше поискала опиум и после й беше изкрещяла, че целият град й се надсмива.

— А Лий от години мечтае за женска клиника в Чандлър и работи, за да осъществи мечтата си. Сега обаче се грижи за един работник, пострадал в мината, а аз седя в клиниката и го разочаровам.

— По-скоро ми се струва, че болните те разочароват. И по моя преценка пропускат много.

Блеър поласкано се усмихна.

— Много мило от твоя страна да кажеш подобно нещо, но сигурно не би дошъл при мен, ако… Всъщност защо дойде?

— Хюстън обзавежда кабинета ми.

Кен произнесе това с такъв фатално обречен тон, че Блеър високо се изсмя.

— Никак не е смешно. Ще сложи навсякъде от ония проклети малки кресла, а обича и дантели. Ако се върна и установя, че стените са боядисани в розово, ще…

— Какво ще направиш?

Той обърна глава и сериозно я изгледа.

— Ще се разплача.

Блеър съчувствено се усмихна.

— Ако е боядисано в розово, утре ще дойда у вас и двамата ще пребоядисаме всички стени. Харесва ли ти предложението?

— Това е най-доброто, което съм чул днес.

— Всичко е наред — каза минута по-късно тя и започна да почиства инструментите си, докато Кен се обличаше. Обърна се към него и продължи: — Много ти благодаря. Погрижи се да се почувствам доста по-добре. Знам, че в миналото не бях особено учтива с теб, и искам да ти се извиня.

Кен само сви рамене.

— Ти и Хюстън сте еднояйчни близнаци и сигурно имате нещо общо. Ако си поне наполовина толкова добра, колкото сестра си, значи си най-добрата лекарка на света. Освен това имам чувството, че от днес нататък нещата за теб ще се променят. Много скоро цял куп дами ще започнат да ти досаждат с безкрайните си оплаквания. Само почакай. Остани тук и почисти инструментите си. Обзалагам се, че утре ще ти влязат в работа.

Блеър бързо забрави сълзите и лицето й разцъфтя в широка усмивка.

— Много ти благодаря за това, което направи за мен. — Подтикната от внезапен импулс, тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

Кен се усмихна.

— Няма да ми повярваш, но в този миг изглеждаш точно като Хюстън.

Блеър се засмя.

— Мисля, че никога не съм получавала по-голям комплимент. Щом ме съветваш, ще остана да се подготви за предстоящия тежък труд. Ако те заболи рамото, обади ми се.

— За всяка счупена кост ще идвам само при вас, доктор Уестфийлд, както и за всяка боядисана в розово стена — заяви тържествено Кен и напусна клиниката.

Блеър започна тихо да си подсвирква, докато подреждаше бюрото си. Внезапно се сети, че е забравила да попита Кен дали сумата на домакинските разходи е по-голяма със седем цента или по-малко и дали трябваше да я изчисли още веднъж. Но през целия ден се чувстваше толкова добре, колкото отдавна не беше й се случвало.

После, докато нареждаше инструментите, тя замислено се питаше защо винаги се държеше грубо с Кен. Днес той беше толкова трогателен, така успя да я окуражи. Вероятно Хюстън наистина имаше причина да обича своя великан.

В къщи, в облицования е тъмно дърво кабинет, Кен се обърна към помощника си Идън Нийлънд:

— Получихме ли документацията на Националната банка в Чандлър, която купихме миналата седмица?

— Да, и пратката тежи поне десетина кила — отговори Идън и без да става, посочи струпаните на бюрото пакети. Кен бегло ги прелисти.

— Къде отиде Хюстън?

Този път Идън любопитно вдигна очи.

— При шивачката си, доколкото разбрах.

— Чудесно — отговори Кен. — Значи имаме достатъчно време. Не само до края на деня, ами и през цялата седмица ще бъдем свободни.

Той напъха куп документи под мишница и излезе от кабинета.

Изпълнен с непреодолимо любопитство, Идън последва шефа си и го намери до телефона в библиотеката. Тъй като телефонната мрежа на Чандлър свързваше само градските домове, а повечето сделки на Кен бяха извън Колорадо, досега Идън никога не беше чувал шефа си да разговаря по телефона.

— Правилно сте разбрали — казваше тъкмо Кен на човека, с когото говореше. — Ипотеката на ранчото ви изтича следващата седмица и аз съм в правото си да ви изгоня оттам, ако не си платите. Но удължавам срока с три месеца, през което време няма да ви вземам лихва, ако жена ви утре се яви в клиниката на Уестфийлд и помоли доктор Блеър да я лекува. Значи всеки момент очаквате бебе? Чудесно! Ако отидете да роди в болницата на моята балдъза, удължаването на срока ще бъде със сто и осемдесет дни. Най-добре е да изпратите и дъщерите си с нея. Добре, добре. Давам ви още тридесет дни за всяка дъщеря, която утре постъпи на лечение в клиниката. Но ако доктор Уестфийлд узнае за уговорката ни, ранчото веднага ще бъде продадено. Ясно ли ви е?