Джуд Деверо - Алисия

— Харбен. Той я уреди. Не казахме дори на Неста, за да не будим напразни надежди.

— Напразни надежди! — повтори гневно Стивън. — Това ли е всичко, за което мислиш? За благото и страданията на другите!

— Казваш го така, сякаш върша зло!

— В твоя случай е точно така. Ти си прекалено безкористна, Алисия. Забравяш себе си и на няколко пъти едва не пострада сериозно. Трябва най-после да проумееш, че си длъжна да мислиш и за себе си.

— Нали го правя! Искам мир за клана си.

Стивън я гледаше е безкрайна любов.

— Много добре. Тогава ще ме изслушаш. Съгласила си се да се срещнеш с Макгрегър на тайно място, вероятно в мъглата преди разсъмване. За срещата знаете само ти и Харбен. Ами ако Макгрегър е решил да сложи край на дълголетната вражда между клановете, като убие господарката на Макарън?

— Това е обида! — изсъска ядно Алисия. — Ние имаме примирие. Макгрегър никога не би постъпил така подло.

— Не си ли спомняш, че само преди шест месеца този човек беше твой смъртен враг? — попита укорно Стивън и поклати глава. — Няма да отидеш сама на срещата. Аз ще те придружа.

— Не можеш! — избухна Алисия. — Той ми изпрати послание, в което настоява да отида сама.

— И без това няма да си сама, а с детето в утробата си. Какво значение има, че ще дойде още един?

— Стивън… — прошепна умолително Алисия.

— Не! — изрева ядно той. — Този път ще се подчиниш на волята ми. Разбрахме ли се?

Алисия въздъхна примирено и кимна с глава. Нямаше смисъл да го разубеждава. А и дълбоко в себе си изпитваше радост, че няма да бъде сама.

Мястото, където трябваше да се състои срещата, беше точно както го бе описал Стивън — усамотено, заобиколено със стръмни скали, забулено от гъсти мъгли.

Стивън слезе от коня си и веднага усети в тила си острието на меч.

— Кой си ти? — попита дълбокият глас на Макгрегър зад гърба му.

— Дойдох, за да пазя жена си — отговори спокойно Стивън. — Тя може да е господарка на клана Макарън, но аз не й позволявам да се среща сама с чужди мъже.

Макгрегър се обърна и изгледа смаяно високата, стройна и чудно красива жена, която успокояваше с шепот грамадното куче, готово да се хвърли срещу него. После се засмя весело и прибра меча си в ножницата.

— Не мога да ти се сърдя, момко. Вероятно си имал предвид съвсем друг вид защита.

Стивън се обърна и погледна Макгрегър право в очите.

— Ще я защитавам във всяко отношение — отговори твърдо той. Макгрегър отново се изсмя.

— Елате тук и седнете. Тъкмо размишлявах как бихме могли да постигнем мир между двата клана. Тъкмо обмислях една възможност… — Той погледна с възхищение Алисия, която се разположи удобно на гладката скала. — Отдавна нямам съпруга. Ако знаех каква жена е господарката на Макарън, щях да поискам ръката й.

Стивън застана зад жена си и сложи ръце на раменете й с жест на собственик.

— Тя е вече омъжена и аз съм готов да се бия с всеки, който посмее да…

— Стига толкова! — прекъсна го решително Алисия и блъсна ръцете му. — Изпъчили сте се като два разгонени елена, които се готвят да се ударят с рогата си. Стивън, ако не се държиш прилично, ще те изпратя при Харбен!

Макгрегър избухна в луд смях.

— Чуйте ме и вие, Лаклан! Искам веднага да разберете, че господарката на клана Макарън е много повече от едно красиво тяло. Ако не желаете да преговаряте сериозно, по-добре ми изпратете някого от вождовете си!

Този път се изсмя Стивън.

Лаклан Макгрегър вдигна високо едната си вежда.

— Май не си много за завиждане, момко — промърмори е усмивка той.

— Тя си има и добри страни, които компенсират лошите — отговори равнодушно Стивън.

Алисия не го слушаше.

— Дейви — прошепна с болка тя.

Стивън я погледна втренчено и започна да разбира.

— Той се опита да ни убие — възрази тихо той, но погледът й го накара да замълчи. Тогава той разбра какво е искала да каже жена му: кръвта вода не става.

Той се обърна отново към Макгрегър:

— Съпругата ми има по-голям брат, мисля, че има двадесет години. Момчето е лудо от ревност. Вместо да остане при клана, чийто господар е сестра му, е предпочел да се скрие някъде в планините. Преди известно време се опита да ни убие.

Макгрегър смръщи чело и го погледна замислено. След малко кимна с глава.

— Разбирам как се чувства момчето. На негово място и аз бих постъпил така.

— Разбираш го! — избухна Алисия. — Аз съм глава на клана, а това означава, че съм и негова господарка. Трябваше да приеме решението на баща ни. На негово място аз изобщо нямаше да се противя.