Джуд Деверо - Алисия

След минута прозвуча тихо изсвирване и Раб се скова в прегръдката й.

Алисия вдигна глава. Пред нея стоеше Стивън.

— Ще посрещнеш ли и мен като Раб? — попита спокойно той.

Алисия не каза нито дума. Изправи се и се хвърли в прегръдките му. Стивън също не говореше. Целуна я е жаждата, която се бе натрупала в сърцето му, вдигна я на ръце и я понесе към купата сено.

— Не можем да… — прошепна пресипнало Алисия. — Харбен може да влезе и…

Стивън захапа ушенцето й.

— Казах му, че смятат да прекарам остатъка от деня в оргия — засмя се той.

— Наистина ли му каза това?

— Разбира се. — Той свали ризата й и погледна смаяно закръгления корем. Вдигна глава към жена си и в очите му имаше въпрос. Алисия кимна и се усмихна. Радостният мъжки вик стресна кокошките, накацали по гредите на обора, и те се разбягаха ужасено.

— Ще си имаме дете! — Стивън се засмя невярващо. — Значи Харбен е имал право е ужасното си питие!

— Бебето беше вече на път, когато срещнахме Кирсти и Доналд — обясни щастливо Алисия.

Стивън притисна голото й тяло към своето и прошепна зарадвано:

— Значи и аз съм участвал в създаването му, не само горчивата отвара на Харбен…

След много, много време той я погледна сериозно и каза:

— Алисия, аз те обичам и най-голямото ми желание е ти също да ме обичаш.

— Разбира се, че те обичам, глупчо! Как мислиш, защо главата ми се замайва и стомахът ме присвива, когато си наблизо? А когато научих, че си бил в двора на крал Хенри и си молил за справедливо отношение към шотландците, едва не полудях от радост. Единствената причина, поради която тръгнах с Роджър Чатауърт, беше желанието ми да та докажа, че не съм такава егоистка, за каквато ме мислиш. Готова съм на всичко, за да запазя любовта ти.

— Не бих казал, че бягството с най-злия ми враг е особено добро доказателство — усмихна се Стивън и сложи ръка на корема й. Изведнъж я погледна уплашено. Коремът й потрепна и той усети бързо движение. — Какво беше това? — В гласа му имаше истински страх.

— Нещо ме ритна — отговори учудено Алисия. — Сигурно бебето е пожелало да се включи в разговора ни.

Стивън се отдръпна настрана и помилва почтително корема й.

— Знаеше ли за бебето, когато избяга от мен само защото онази малка мръсница беше седнала в скута ми?

— О, Стивън, не ми напомняй за онази нощ! Не аз те напуснах, а ти мен!

— Исках да ти докажа, че и аз струвам нещо. Затова отидох в двора на Хенри.

— А аз помислих, че вече не ме искаш! Да, вече знаех за бебето. Джудит ми отвори очите.

Стивън полегна до нея и отново помилва корема й.

— Радваш ли се, че ще си имаме дете? — попита тихо тя.

— Малко ме е страх. Нали знаеш, че Джудит загуби първото си бебе? Не искам и с теб да се случи същото.

Алисия се засмя самоуверено.

— Нищо няма да ми се случи. Нали ще бъдеш до мен, за да ме пазиш?

— Да те пазя? — погледна я изненадано той. — Та ти никога не ме слушаш, камо ли пък да направиш онова, което ти казвам! Упояваш ме, бягаш посред нощ от дома на семейството ми, вслушваш се в лъжите на Роджър Чатауърт…

Алисия сложи пръст на устните му.

— Аз те обичам, Стивън. Обичам те безкрайно много и се нуждая отчаяно от теб. Нуждая се от силата ти, от практичния ти ум, от лоялността ти, от умението ти да въдворяваш мир. Ти ще пазиш и мен, и клана ми от война с враговете. Ти ме накара да разбера, че не всички англичани са глупави, алчни, лъжливи…

Стивън затвори устата й с целувка.

— Не разваляй отново всичко — проговори развеселено той. — Аз също те обичам. Обикнах те в мига, когато те видях с клана ти. Тогава за първи път разбрах, че си много повече от красивото си тяло.

Очите на Алисия засвяткаха дяволито.

— Значи си ме обикнал едва в Шотландия?

Стивън избухна в смях и кимна.

— Знаеш ли, че утре сутринта ще се срещна с Макгрегър? — Тя вдигна лице към неговото и го целуна.

Стивън се дръпна като опарен.

— Проклятие! — изрева ядно той. — Пак ли започваш? Сигурно ще се срещнете на тайно място!

— Естествено. Не мога да предложа на целия си клан да ме придружи на срещата.

Стивън затвори очи, за да се овладее.

— Няма да се срещаш сама с този мъж. Забранявам ти.

Алисия го изгледа невярващо.

— Какво? Ти ми забраняваш? Как смееш! Забрави ли, че аз съм господарката на клана Макарън? Аз наистина те обичам, но това не ти дава право да се месиш в задълженията ми като глава на клана!

— Няма ли най-после да млъкнеш? — изфуча разярено той. — Още ли продължаваш да мислиш, че съм твой враг? Опитай се поне да ме изслушаш. Кой знае за срещата?