Джуд Деверо: Клариса

По главата й се редяха кичури от блестящо злато, светло-ленено, плътно кестеновочервено, златночервеникаво, сиво-кафяво и дори — поне така твърдеше Клариса — малко сиво.

Когато сплете косата й, той свали от закачалката наметката й, завърза я на раменете й и нахлупи качулката над лицето й.

— И не се самозабравяй, защото ще настинеш. Е, тръгвай най-после — подкани я весело той и я обърна към вратата. — Щом се върнеш, искам да чуя нещо особено хубаво!

— Ще направя всичко, за да те зарадвам — обеща засмяно Клариса и излезе навън.

От малката им къща, която се намираше точно до крепостната стена срещу градската порта, Клариса можеше да вижда почти цялата община и сега проследи събуждането на града. Покривите на къщите бяха най-много на половин метър разстояние едни от други, алеята, която минаваше покрай стената, почти не се виждаше. Построени от камъни и тухли, грубо замазани, постройките се редяха една след друга, някои внушителни, като къщата на кмета, други ниски и схлупени, като жилищата на занаятчиите или дома на баща й, градския адвокат. Лек бриз се плъзгаше над покривите и капаците на прозорците потракваха весело.

— Добро утро — извика една жена, която премиташе пред къщата си. — Сигурно работиш над църковната песен за днешната вечерня?

Клариса метна цитрата на рамо и махна приятелски на съседката си.

— И да, и не. Всичко едновременно — отговори весело тя, махна й още веднъж и забърза към градската порта.

След малко обаче трябваше да спре, защото едва не връхлетя право в муцуната на едно муле. Хвърли бърз поглед нагоре и видя, че Джон Торп нарочно й бе препречил пътя.

— Я виж ти, малката Клариса! Няма ли да ме удостоиш поне с една мила дума? — попита ухилено той.

Клариса побърза да се отдръпне от озъбената конска муцуна.

— Клариса! — извика женски глас от другата страна на колата. Мисис Бърбидж опразваше нощните гърнета в общинската кола, на чиято капра седеше Джон Торп. — Ела довечера у нас! Най-малката ми дъщеря страда от разбито сърце. Мислех си, че една нова любовна песен ще я утеши.

— Много добре! — засмя се Джон. — Аз също имам нужда от нова любовна песен. — При тези думи той потърка дръзко задника си, за да напомни на Клариса, че преди два дни го бе ощипала, и се опита да си открадне една целувка.

— За теб, Джон — отговори с медено гласче Клариса, — ще измисля песен, която ще ухае по-приятно от товара в колата ти.

Джон избухна в луд смях и Клариса едва успя да се разбере с мисис Бърбидж, че ще я посети тази вечер след църковната служба.

След като уреди и този въпрос, Клариса се втурна задъхано към портата. Ако останеше още малко в града, хората щяха да я затрупат с молби за нови песни и нямаше да има време да поработи сериозно над музиката си.

— Днес закъсня, Клариса — поздрави я сърдечно стражът. — И не забравяй да напишеш нещо хубаво за болното ми дете! — извика подире й той, но Клариса вече тичаше към овощните градини в полето.

Най-после тя се настани под любимото си ябълково дърво и се засмя облекчено. Отвори малкия си пулт, за да запише колкото се може по-бързо музиката, която чуваше в главата си. Облегна се на стъблото и засвири на цитрата, за да види как звучи мелодията, която не й беше дала да се наспи. Потънала в работата си, заета да свърже стиховете и нотите в красива песен, тя не забелязваше как минаваха часовете. Когато най-после се изправи, за да си поеме дъх, усети, че раменете й са сковани, а пръстите — подути и разранени. Можеше да бъде доволна от себе си — беше написала две песни и един нов псалм за църквата.

Тя се протегна, разкърши ставите си, остави цитрата настрана, опря се на един нисък, гол клон и се загледа към обработените поля, които стигаха чак до заградените пасища на графа.

Не! Сега не биваше да изпада в мрачно настроение. Нямаше да мисли за графа. Той прогони почти всички селяни от околността и завзе имотите им, като увеличи безбожно лихвите. После загради освободената земя и пусна по полето овцете си, които му носеха печалба. Мисли за нещо приятно, заповяда си Клариса и погледна в противоположната посока. А нима имаше нещо по-прекрасно от музиката?

Още като дете в главата й имаше само музика. Докато свещеникът четеше латинската меса с гръмовития си глас, тя нахвърляше в ума си нова песен за момчешкия хор. Когато дойде празникът на жътвата, тя се отдели от множеството, защото отново беше заета с песните, които чуваше само тя. Баща й, овдовял преди много години, едва не полудя, защото трябваше часове наред да търси изгубеното си дете.