Джуд Деверо - Клариса

— От мен ли се страхуваш или те е срам? — попита с лека ирония той. — Е, добре — продължи той и приседна на леглото си. — Може би имаш право. Ако имах крака като твоите, също щях да се срамувам от себе си. Не се бой, момко, много скоро ще налепим здрави мускули по крехките ти кости. Благодаря, Бланш, остави го там и излез.

— Не искате ли да почистя раната ви?

Клариса вдигна глава. Много й се искаше да му отговори, че краката й съвсем не са толкова лоши, но жената, която бе влязла в шатрата, привлече вниманието й. Тя беше много чувствителна към шумовете и особено към човешките гласове и гласът на жената събуди любопитството й. В него имаше хленчене, молба да бъде в услуга на мъжа, примесена с полъх от безсрамие. По гърба й пролазиха студени тръпки. Погледна внимателно тромавата, добре закръглена жена с мръсни руси коси, които висяха на мазни кичури покрай лицето й и видя, че тя гледа жадно Рейн, сякаш в следващия момент беше готова да го погълне. Отвращението й се усили.

— Момчето ще свърши тази работа.

— Нищо подобно няма да направя — отговори рязко Клариса. — Послушайте тази жена. Превързването на рани е женска работа, а и по вида й личи, че много иска да се погрижи за вас. — Тя се усмихна и си помисли, че би било много по-добре да бъде мъж, за да си спести домакинските мъчения.

Преди да е осъзнала какво става, Рейн се приведе, улови я за хълбока с една от мощните си ръце и я дръпна без усилия. Клариса се приземи шумно на пода и потърка замаяно и без това израненото си дупе.

— Май ще се наложи да те уча не само на бойно изкуство, но и на добри маниери — промърмори недоволно той. — Върви си, Бланш — заповяда остро той и обърна гръб на зяпналата го жена. Когато останаха сами, продължи по-спокойно: — Ще ти дам няколко дни, за да свикнеш с новата обстановка, тъй като не си от благороден произход. Искам да те предупредя, че ако скоро не подобриш поведението си, ще ти нашаря задничето, за да се научиш да се държиш прилично. А сега се заеми с раната, защото водата ще изстине. Почисти я и я превържи.

Макар и неохотно, Клариса стана от пода, потърка измъченото си задниче и закуцука към него. Изправи се пред леглото и той й протегна ръка — могъща, мускулеста ръка, загоряла от слънцето, покрита с кръв от рамото до лакътя. Когато го докосна с топлата кърпа, тя усети колко студени са ръцете й и колко топла е кожата му. Раната се оказа неочаквано дълбока и Клариса се уплаши до смърт. Никога не беше помисляла, че ще се нахвърли върху някого с нож.

— Май за първи път проливаш кръв? — попита делово Рейн, който не откъсваше поглед от лицето й.

Клариса кимна колебливо, но не посмя да го погледне в очите. Опитваше се да се пребори с напиращите сълзи и да не мисли за живота, който беше водила до преди два дни.

— Как нарани крака си? — попита той.

Тя примигна бързо, защото очите й бяха мокри, и се постара да придаде твърдост на гласа си.

— Избягах от един човек от вашето съсловие.

— Браво на теб, момче. — Рейн се усмихна и трапчинките му отново се показаха. — Не позволявай да те сплашват. Дръж главата си гордо изправена, все едно какво ти правят.

Клариса изстиска окървавения лен и започна да мие ръката му.

— Искаш ли да ти изброя задълженията на пажа? — попита Рейн.

— Тъй като никога не съм имала привилегия да бъда обслужвана от слуги като вас, нямам представа за задълженията на пажа. — Клариса прехапа устни. За малко не каза „слугиня“.

Рейн изпухтя сърдито, после търпеливо започна да обяснява:

— Трябва да почистваш снаряжението ми, да се грижиш за конете ми, да бъдеш постоянно до мен и да ми помагаш във всичко. — Освен това — в очите му се появиха весели искри — трябва да ме глезиш със сладкиши. Смяташ ли, че си дорасъл до тези важни задачи?

— Това ли е всичко? — попита подигравателно Клариса.

— От истинския паж се изисква да се подготви за длъжността на рицар, да се упражнява в бой с меч, с копие, изобщо, да овладее бойното изкуство. Освен това трябва да пише писмата на господаря си и по всяко време да носи важни послания. Разбира се, аз не очаквам чак толкова от теб, тъй като ти…

— Тъй като не принадлежа към вашето съсловие и очевидно не притежавам необходимата интелигентност и ученост, нали? — прекъсна го ядно Клариса. — Искам да ви кажа, че баща ми беше адвокат, затова мога да чета и пиша по-добре от повечето благородници. Освен това не владея само майчиния си език, а също латински и френски и се обзалагам, че съм по-добър от вас.