Джуд Деверо - Принцесата

Всеки случай бащата на Джей Ти обеща да изпрати Франк колкото се може по-скоро.

Минаваше полунощ, когато Джей Ти придружи Арайа до нейните стаи. Той хвърли поглед на гвардейците пред вратата и бързо я остави сама.

Сега тя се замисли: какво ли възнамеряваше да правят днес? В нейната програма бе отбелязано само едно задължение: в десет часа сутринта трябва да отиде на около шестдесет мили от Ескалон на празненство за гроздобера. Какво ли ще каже за това Джей Ти? Дали и днешният ден ще бъде толкова хубав, колкото вчерашния?

Пригладиха косите й в стегнат нисък кок. Върху бронята на корсета й облякоха дълга черна рокля.

Джей Ти не я чакаше пред вратата. Не го намери и в салона за закуска. Арайа се видя принудена отново да попита един от гвардейците, който й съобщи, че Джей Ти е излязъл от двореца още към шест часа. Не беше съобщил кога ще се върне.

Чака го напразно до последната минута. А после се наложи да тича до колата, за да не закъснее за уговорения час. Опитваше се да скрие своето разочарование, когато намери до вратата на колата си граф Джулиън. Лицето му приличаше на каменна маска.

— Бях започнал да се страхувам, че и днес няма да спазиш своите задължения — проскърца той укоризнено.

Арайа не му отговори, чувстваше се виновна.

— Трябва да ти кажа, Арайа, че хората вече започват да говорят — започна Джулиън тежко, след като се настаниха в черния ролс-ройс. Той вдигна стъклото, което ги отделяше от шофьора, за да не се чува разговорът им. — Кралят е твърде болен, за да може да те насочва със здрава ръка, така че аз поемам това задължение. Държиш се като… като жена… от народа, когато си с този вулгарен американец. Прекарала си с него целия ден вчера. Ако не се вслушваш в съветите на собственото си семейство, поне мисли за онова, което говорят служителите! Те не желаят принцеса, която се държи като една от тях! Искат да имат недостъпна личност! Чух, че дори си се осмелила да посетиш плаца на кралската гвардия! Нямаш ли елементарно уважение към личния живот на тези хора?

Арайа беше стиснала ръце в скута си. Чувстваше, че с всяка негова дума й призлява все повече. И точно тогава, за нейно огромно учудване, гвардеецът, който седеше пред тях, се обърна и се усмихна закачливо. Тя за малко не се изкиска! Джулиън продължаваше да обсъжда поведението й, ала сега тя вече не му обръщаше внимание. Семейството й може и да се срамува, но поданиците й са с нея!

Хората на този празник бяха толкова различни от селяните, с които беше вчера. Бяха издокарани с празничните си дрехи, всичко беше като захаросано! Усмихваха й се, но всъщност не се смееха! И това ужасно любопитство, с което попиваха всяка дума, всеки жест! Направо беше уморително.

Отгоре на всичко, сякаш се радваха, че граф Джулиън върви до нея и приема усмихнат приветствията.

Непрекъснато я питаха кога ще е сватбата. На устата й беше да отговори: „Но аз съм вече омъжена…“

Точно се качваше в колата, когато я лъхна някаква сладка миризма. Малко встрани от тълпата видя една жена, която точно приготовляваше на момиченце прясна питка с петмез. Това беше типично ланконско лакомство! Като малка Арайа беше опитвала такива питки: пълнеха се със ситно нарязано пилешко месо, грозде и петмез. Отвън питката беше хрупкава, хрупкава, обилно наръсена с козе сирене…

Почувства, че цялата й уста се пълни със слюнка. Минаваше един часа, гладна беше. Без много да му мисли Арайа се обърна и изтича при жената.

— Ще мога ли да получа и аз една питка?

Жената стоеше като вцепенена от смайване.

— Бабо! Принцесата иска питка! — дръпна я малкият за ръката. Жената сякаш дойде на себе си, механично гребна от пилешкото месо и го сипа в питката, като наръси, без да гледа, като на сън, от натрошеното козе сирене. Подаде питката на Арайа.

— Благодаря ви — каза принцесата и захапа лакомо питката. Внезапно осъзна, че множеството се е смълчало. Тя се извърна да види хората, облиза с език соса от долната си устна и весело каза: — Много е вкусно!

Хората зареваха от възторг.

Четирима гвардейци не се отделяха от нея. Единият й подаде чиста носна кърпичка вместо салфетка.

— Принцесо! — звънна гласче до нея. Арайа погледна малкия си приятел, който й подаваше глинена чаша. — Това е мътеница!

— Ох, благодаря ти! — засмя се Арайа.

— Ама ти не си като истинска принцеса! — провикна се детето.

— Това е най-големият комплимент, който някога съм получавала!

Тълпата ликуваше. Гвардейците с мъка й проправяха път до колата.