Джуд Деверо - Фиона

— Много ти благодаря — прошепна трогнато тя. После се обърна към Гевин и когато погледите им се срещнаха, кимна едва-едва. Никога нямаше да забрави обидните му думи в Шотландия.

Острото му лице се разкриви в усмивка, той разтвори ръце и я грабна в прегръдката си.

— Не можем ли да започнем отначало, Фиона? — В гласа му имаше искрено вълнение.

Фиона му позволи да я прегърне, а когато се появиха Алисия и Джудит, прегръдките и целувките нямаха край.

Майлс сложи край на шумните разговори, обединили отново събралото се семейство, като отправи кратък въпрос към Роджър:

— Тръгваме ли?

Роджър кимна рязко, Майлс грабна меча от ръката на един млад братовчед и се запъти към вратата.

— Сега не е време за двубой — обади се решително Стивън, но Майлс го изгледа остро и той сведе глава.

— Чатауърт ми помогна. Трябва да отида с него.

— Ще му помогнеш? — избухна Рейн. — Забрави ли, че той уби Мери?

Без да отговори, Майлс излезе от килията.

— Не бива така, Рейн — обади се с най-мекия си глас Клариса. — Майлс е ранен, Роджър също. Сигурна съм, че отиват да освободят жената, която се е влюбила в Роджър.

— Господи, как можах да забравя Кристиана! — извика Фиона и се изтръгна от щастливото си опиянение. Как не се сети по-рано какво смятат да направят съпругът и брат й! — Джудит, Алисия! — Тя се огледа търсещо.

Без да се поколебаят нито миг, жените направиха крачка към вратата.

Без да кажат дума и като по команда, мъжете сграбчиха жените си, при което Рейн пое грижата и за Фиона, върнаха ги в килията и заключиха вратата отвън. Останаха за момент пред заключената врата, вслушани с безкрайна изненада в многогласните проклятия, с които ги обсипаха затворничките. Джудит цитираше библията, Алисия ругаеше на галски, Фиона беше взела за образец наемните войници, а Клариса кълнеше Рейн с пълен глас и старата кула трепереше из основи.

Мъжете се ухилиха триумфално, дадоха знак на младите братовчеди да ги следват и заслизаха по стълбата.

— Никога не бях помислял, че ще дойде ден, когато ще помагам на един Чатауърт — промърмори Рейн и спря като закован, когато чу звън на стомана.

Шестима пазачи, будни и напълно трезви, стояха пред вратата на стаята, в която беше задържана Кристиана, и заплашваха с извадени мечове Роджър и Майлс.

Майлс се хвърли пръв върху единия от пазачите и го прободе с меча си, но раната на гърдите му веднага се отвори и кръвта избликна като фонтан. Той прекрачи трупа и нападна следващия. Роджър се спъна в трупа на пазача, убит от Майс, и един от мъжете изби меча от лявата му ръка. Той политна напред, улови меча си с дясната ръка, изправи се светкавично и заби острието в корема на мъжа, който се беше втурнал срещу него. Раната на ръката му се отвори и превръзката се напои с прясна кръв.

Следващият пазач се хвърли върху него и Роджър вдигна безпомощно ранената си ръка. Мечът на пазача беше само на сантиметри от корема му, когато мъжът се сгърчи и се свлече на пода. Роджър се претърколи настрана и успя да види как Рейн измъкна оръжието си от гърба на мъртвия.

Тримата братя образуваха жива стена, за да защитят Роджър и Майлс, и бързо се справиха с останалите живи пазачи. После изтриха мечовете си в близката завеса и се обърнаха към стаята на Кристиана.

Рейн протегна ръка на Роджър. В първия момент той я погледна смаяно, сякаш беше получил предложение за приятелство от отровна змия, но след миг погледът му омекна, той пое ръката на доскорошния си враг и му позволи да го вдигне от покрития с трупове под. Двамата се погледнаха в очите, после Роджър отвори вратата, втурна се към голямото легло и вдигна завесите.

Свита на кълбо, облечена в груба вълнена риза, на леглото лежеше Кристиана. Тялото й беше цялото на сини и черни петна. Очите й бяха подути, устните напукани.

Роджър коленичи до леглото и докосна лицето й.

— Роджър? — прошепна измъчено тя и се опита да се усмихне. От долната й устна веднага потече кръв.

Роджър се изправи, наведе се над нея и я вдигна на ръце. Очите му святкаха от гняв. Рейн сложи ръка на рамото му.

— Ще я отнесем на юг при семейството й.

Роджър кимна и тръгна към изхода. Гевин помогна на Майлс да стане.

— Къде са жените? — попита глухо най-малкият брат. Братята му го погледнаха смутено и той беше сигурен, че прочете в очите им страх.

— Ние… ние ги… — започна колебливо Стивън.

Гевин го прекъсна с решително кимване.

— Мисля, че е най-добре да тръгнем напред. Те ще ни последват. — Той махна с ръка на братята си и хвърли на Майлс връзка ключове. — Качи се в кулата и ги изведи от килията.