Джуд Деверо - Фиона

Най-после всички млъкнаха и препуснаха към замъка на Лорилард.

Гевин Аскот седеше на гърба на коня си, обгърнат в мрачно мълчание. Зад гърба му се бяха наредили триста въоръжени мъже. Очите му бяха впити в наближаващите колони. До него беше застанал сър Гай и по белязаното му лице не трепваше нито мускулче. Никак не му беше приятно да си припомня гневния изблик на Гевин, когато му разказа, че Джудит е дошла във Франция заедно с мъжете.

— Тази жена няма и искрица разум! — изрева разярено Гевин. — Какво разбира тя от военни действия? Според нея войната е като езеро с риба. Трябва само да пуснеш водата и да събереш шараните. О, велики Боже! — извика пламенно той. — Ако е още жива и имам щастието да я намеря, ще я убия! Да тръгваме!

Стивън изпрати хората си към източната страна на замъка, а двамата с Там препуснаха към мястото, където беше застанала армията на Гевин.

— Къде са жените? — изрева Стивън веднага щом забеляза брат си.

— Не са при мен! — отговори сърдито Гевин и дръпна юздите на коня си с такава ярост, че животното се вдигна на задните крака и изцвили от болка.

Скрити в облаци прах, Стивън и Там обърнаха конете си на запад, откъдето идваше армията на Рейн. Стивън видя Алисия и едва не заплака от облекчение, но като забеляза подутото й око, смръщи грозно чело.

— Какво е станало? — изкрещя той и викът му заглуши тропота на конете. Застана пред нея, но не я докосна, само я погълна с жаден поглед.

— Рейн… — започна несигурно Алисия, но не можа да каже нищо повече, защото Стивън избухна в луд смях. Той отиде при брат си и го побутна по бронята, но Рейн не се помръдна, а продължи да седи изправен като свещ на седлото.

Алисия насочи коня си към Там.

— Стивън — извика Джудит, — там ли е Гевин? — И тя посочи на юг.

Стивън кимна и Джудит полетя като стрела към армията, която щеше да нападне от юг. Джон Басе изруга полугласно, пришпори коня си и препусна след нея.

Очакваната битка не се състоя.

Новият херцог Лорилард, който едва беше станал от леглото, нямаше намерение да рискува живота си, като влезе в бой с близо хилядата гневни мъже, обкръжили замъка му. Знаейки, че името Аскот е гаранция за рицарска добродетел, той излезе невъоръжен пред армията рицари и заяви на Гевин, че ако му подарят живота, той е готов да им отстъпи и замъка си, и всичко в него. Нямало нужда да се пролива човешка кръв. Нека да вземат онова, за което са дошли, и да си вървят с мир.

Рейн нямаше намерение да приеме условията на херцога, защото благородникът беше готов да им даде не само земята си, а и двама от синовете си. Рейн беше на мнение, че човек, който се отказва с такава лекота от децата си, трябва да умре.

Алисия и Джудит заявиха, че освобождаването на затворниците трябва да стане по възможно безкръвен начин.

Решението трябваше да бъде взето от Гевин, главата на семейство Аскот. Той позволи на херцога да се оттегли, придружен от петима пазачи, след като отвори всички порти на замъка си.

Въпреки енергичните им протести, жените бяха принудени да останат назад, докато тримата братя, Роджър и дузина братовчеди обиколят полуразрушения замък.

Обитателите на замъка или не знаеха, че влезлите в двора рицари са завоеватели, или не искаха да го знаят, или, както каза Стивън, вече бяха свикнали с подобни промени. Във всеки случай те не се смущаваха от новодошлите, нито се будеха от виковете им. Повечето бяха пияни и държаха да си отспят. Мъже и жени бяха налягали безредно по пода и по пейките в голямата зала.

Рицарите извадиха мечовете си и започнаха да си пробиват път между спящите, за да намерят стълбата, която им бяха описали Джудит и Алисия.

Когато стигнаха до вратата в края на стълбата, тримата братя я натиснаха с раменете си, за да счупят ключалката.

— Вижте какво има тук! — обади се Роджър, свали от стената връзка ключове и отключи тежката дъбова врата.

Майлс седеше в средата на килията си, прегърнал Фиона и Клариса, и поздрави братята си с изражение на напълно доволен от себе си човек.

Клариса се хвърли в протегнатите ръце на Рейн. Той я притисна до гърдите си и очите му овлажняха. Зарови лице в ухаещата й коса и зашепна като в треска:

— Всеки път, когато попаднеш в компанията на снахите си, започваш да вършиш глупости. Отсега нататък…

Клариса избухна в смях и впи устни в неговите, за да му попречи да завърши изречението си.

Фиона се откъсна от ръцете на Майлс и отиде при Роджър. Помилва бузата му и попипа предпазливо превръзката на ръката му.