Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Не бяхме седели дълго, когато той стана и задушавайки ме с целувки, отново ме хвърли на кревата. Сега той си позволи повече волности с мен, отколкото приличието ми позволява да разправя, но в онзи момент аз нямах сила да му откажа дори ако бе поискал да направи още повече, отколкото всъщност направи.

Във всеки случай, макар че си позволи известни волности с мен, не стигнахме до това, което се нарича крайна интимност, нещо, което той (нека бъда справедлива към него) не се и опита да извърши. Това негово въздържане му послужи като оправдание за всичко, което направи с мен по-късно. Когато станахме от леглото, той постоя съвсем малко при мен, но преди да си отиде, изсипа цяла шепа злато в ръката ми, като ме уверяваше в страстта си към мен и че ме обича повече от всички жени на света.

Естествено беше в този момент да почна да разсъждавам, но уви, моите разсъждения не бяха много солидни. Притежавах неограничено количество суетност и гордост, но много малко добродетел. Действително понякога се питах какво целеше моят млад джентълмен, но мислех само за хубавите му думи и за златото. Струваше ми се, че няма голямо значение дали ще се ожени за мен, или не. Не помислях също да му поставям някакви условия, докато той сам не ми направи формално предложение, както сега ще видите.

И така, аз лекомислено тръгнах по пътя на падението и съм добър пример за всички млади жени, чиято суетност е по-голяма от добродетелта им.

Негово държание бе толкова глупаво, колкото и моето. Ако аз действувах, както е редно, и се съпротивявах на желанията му, както изискват добродетелта и честта, той или щеше да разбере, че няма изгледи за успех и щеше да се откаже от опитите си, или щеше да ми направи едно почтено предложение за брак. В последния случай тези, които биха го порицали, нямаше да отправят упрек към мен. С една дума, ако той ме познаваше и си даваше сметка колко лесно може да се получи онова, което желае, нямаше да се чуди какво да предприеме, а още на следния път щеше да ми даде четири-пет гини и да спи с мен. От друга страна, ако бях отгатнала мислите му и знаех, че той ме смята за мъчно достижима, аз бих могла да му поставя условия. Ако не бях капитулирала пред изгледа за скорошен брак, можех да поискам издръжка до женитбата и да получа всичко, каквото желая, защото той беше прекомерно богат, независимо от наследството, което щеше да получи. Но подобни мисли бяха далеч от мен и аз бях изпълнена само с гордост — че съм красива и обичана от такъв джентълмен. Колкото до златото, аз го гледах с часове и броях гините безброй пъти всеки ден. Бях така завладяна от любовта, както никое друго суетно същество; завладяна дотолкова, че не мислех какво ме чака и че нещастието е на прага ми. Дори, струва ми се, като че ли желаех да дойде по-скоро, вместо да мисля да го избягна. Междувременно обаче бях достатъчно хитра, за да не дам най-малко основание на семейството да помисли, че имам някакви връзки с по-големия син. Пред хора аз почти не поглеждах към него и едва отвръщах, когато ми заговореше. От време на време имахме по някоя кратка среща — разменяхме по една-две думи и понякога по една целувка, — но никога не ни се удаваше изгоден случай, за да извършим греха, към който се стремяхме, особено понеже той беше по-предпазлив, отколкото бе нужно, и смятайки целта си за мъчно достижима, действително я правеше такава.

Но дяволът е неуморен изкусител и никога не пропуска случая да те подтикне към зло. Една вечер, когато бях в градината с двете му сестри, той намери начин да ми мушне в ръката една бележка, с която ми съобщаваше, че на следния ден ще ме моли пред всички да отида да свърша една негова работа и че ще се срещнем някъде по пътя. И така следобед в присъствието на сестрите си той ми каза много сериозно:

— Мис Бети, трябва да поискам една услуга от вас.

— Каква услуга? — запита по-малката сестра.

— О, не, сестричке — каза той с важен тон, — ако мис Бети ви е необходима днес, работата може да се отложи.

Сестрите му отговориха, че нищо няма да им струва да се лишат от мен, и по-младата се извини, че е задала въпроса.

— Но все пак — каза по-голямата сестра — ти трябва да кажеш на мис Бети за какво се касае. Ако е някаква частна работа, която не бива да чуем, можете да излезете и да й я съобщиш навън.

— О, сестричке — отвърна той сериозно, — какво искаш да кажеш? Аз само искам тя да отиде в един магазин на Хай стрийт — и като извади едно шалче, започна да им разправя една дълга история за две прекрасни връзки, за които бил предложил цена, и че иска да отида да купя една от връзките, която да отива с шалчето, и т.н. Ако не се съгласели с цената, която той бил предложил, аз трябвало да дам един шилинг повече и да се пазаря. След това ме натовари с още поръчки и други дребни неща, така че да мога да посетя едно познато семейство, където щели да бъдат тези и тези господа, и специално покани сестрите си да отидат с него. Те отказаха, защото им бяха съобщили, че този следобед ще им дойдат гости. Всичко това, разбира се, беше нагласено нарочно от него.