Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

При това моето положение неочаквано стана още по-трудно този млад джентълмен бе толкова откровен и почтен, та смяташе, че всички хора са като него, и понеже не се чувствуваше гузен, съвсем не се стараеше да прикрива от семейството нежните си чувства към мис Бети, както правеше брат му. Макар да не им каза, че ми се е обяснил в любов, той достатъчно говореше в къщи, за да могат сестрите му да разберат, че ме обича; майка му също схвана това. На мен те не споменаха нищо за това, но говорили с него и аз веднага почувствувах как държането им към мен коренно се промени.

Аз виждах приближаващия се облак, но не предчувствувах бурята. Ясно беше, че държането им сега е съвсем различно от по-рано и ставаше все по-лошо с всеки изминат ден, докато най-после научих, че в скоро време ще бъда помолена да напусна къщата. Аз не се разтревожих от тази новина, тъй като бях напълно уверена, че издръжката ми е осигурена; при това имах основание да считам, че скоро ще забременея и следователно така и така щеше да се наложи да си отида, и то без да мога да дам някакво обяснение за постъпката си.

След известно време по-младият джентълмен има случай да ми каже, че чувствата му към мен са вече известни на семейството. Той не ме упреквал за това, защото много добре знаел, че близките му са разбрали всичко от собствените му думи. Не пазел в тайна чувствата, които хранел към мен, както можел да направи, тъй като бил готов, ако аз съм съгласна да го взема, да им каже открито, че ме обича и има намерение да се ожени за мен. Вярно е, че може би родителите му ще се разгневят и ще се държат зле, но той е завършил право и може да печели и да ме издържа. Той вярвал, че както за мен няма нищо срамно в един такъв брак, така и той е решен да не се срамува да се ожени за мен; считал за недостойно да се страхува да признае, че обича тази, която е решил да направи своя жена; затова нека му дам ръката си и той ще поеме отговорността за всичко.

Сега аз бях наистина в ужасно състояние и от душа се разкайвах, че така лесно се отдадох на по-стария брат; не от някакви угризения на съвестта — подобни чувства ми бяха чужди, — а защото ми беше противна мисълта да бъда любовница на единия брат и съпруга на другия. Мина ми също през ума, че по-старият брат бе обещал да се ожени за мен, щом получи наследството си, но веднага си спомних — нещо, за което често бях мислила, — че откакто станах негова любовница, той не споменаваше нито дума за женитба. Всъщност макар да казах, че често съм мислила за тази промяна, това малко ме тревожеше, защото както любовта му към мен, така и щедростта му не бяха намалели ни най-малко.

От друга страна, той беше достатъчно благоразумен да поиска от мен да не разходвам за дрехи нито пени 5 5 Пени — най-малката монетна единица в Англия. и да ме се труфя, защото това неизбежно щеше да възбуди завист в семейството и тъй като всички знаеха, че не мога да се сдобия с дрехи и накити по почтен начин, веднага щяха да заподозрат, че имам приятел.

Бях съвсем объркана и не знаех какво да сторя. Най-неудобното беше, че младият брат не само постоянно ме ухажваше, но вършеше това пред всички. Идваше в стаята на сестра си или на майка си, сядаше и ми правеше безброй комплименти пред самите тях. Най-после цялата къща започна да говори за това, майка му го мъмреше и отношението на всички към мен коренно се промени. Майка му загатна, че има намерение да ме отстрани от семейството, тоест, казано на прост език, да ме изпъди от дома си. Сигурна бях, че всичко това — освен предложението за брак, което той ми направи и за което още никой не знаеше — не е тайна за по-стария брат. Лесно можех да видя, че работите няма да спрат дотук и затова реших, че е абсолютно необходимо да си поприказвам с него; не знаех обаче дали аз трябва да го заговоря, или да чакам той да ме заговори.

След сериозно обмисляне — за разлика от преди аз вече започнах сериозно да обмислям нещата — реших сама да отворя дума за това. Случай ми се представи веднага, тъй като още на следния ден брат му замина за Лондон по работа, а семейството отиде на гости и той, както винаги в подобни случаи, дойде да прекара един-два часа с мис Бети. Щом седна до мен и забеляза, че лицето ми е променено (аз бях плакала) и не съм така свободна и любезна с него както преди, веднага много нежно ме запита какво е станало и дали нещо не ме мъчи. В този момент, ако можех, бих отложила това обяснение, но чувствувах, че положението трябва да се уясни. След като той дълго настоява и ме разпитва, за да измъкне от мене това, което всъщност така силно желаех да разкрия, аз му рекох, че наистина нещо ме мъчи, нещо от такова естество, че нито мога да го скрия от него, нито зная как да му го разкажа. Това нещо не само ме бе изненадало, но и така ме бе смаяло, че не знам как да действувам и затова се нуждая от неговия съвет. Той ми каза особено нежно, че каквото и да бъде това нещо, то не трябва да ме тревожи, тъй като той е готов да ме защищава срещу целия свят.