Уейлънд Дрю - Уилоу

Това място се бе променило изцяло. Лабиринтът на Бевморда бе изчезнал заедно с всички следи от битката. Широкият път бе залян от народ. Кралските знамена се развяваха върху кулите на двореца, а оттам се носеше музика и смях. Портите бяха разтворени и когато Уилоу наближи, един кралски офицер излезе да го посрещне. Много дълго продължиха пиршествата тук, но имаше за какво да се празнува — щастливото завръщане на Сорша при баща й, началото на царуването на Елора Данан и възвръщането на рицарската титла на Мадмардиган.

Три дни Уилоу се двоумеше дали да остане при приятелите си, или не. Накрая, вечерта на третия ден си призна, че копнее да види Долината на Нелвините, Кайя и децата си. Кралят се усмихна и рече:

— Ще ти дам най-хубавото пони, което имам.

И ето, че на другата сутрин Уилоу се сбогува със Сорша и баща й. Той прие една книга — подарък от Фин Разиел. Тя го насърчи и му каза, че не след дълго би могъл да стане вълшебник. Уилоу целуна Елора, Мадмардиган го вдигна на бялото пони и той потегли към бреговете на Фрийн. На път за вкъщи мина покрай езерото на Фин Разиел и през Чарлиндрейските гори. Там се сбогува и с кафявчовците. Връщаше се в Долината на Нелвините, в Меандъра Угфуд. Няма смисъл да описваме пристигането му — Вонкар бе първият, който го видя и попита за детето и Тир Аслийн. Малко след това се прегърнаха с Мегош и приятелите му поведоха коня надолу покрай реката. Когато минаха покрай старото гробище, Великият Заклинател се присъедини към тях и въведе групата в селото.

— Победа! Победа! Удряйте камбаните, бийте барабаните! Музика, музика…

Всички посрещнаха сърдечно Уилоу — дори Барглекат, а Съветът обяви празненство в негова чест.

Почестите, признанието, благодарността — всичко това смути Уилоу — та той беше само един обикновен, скромен Нелвин! Но най-щастливият момент от посрещането му дойде, едва когато тръгна по пътеката към Меандъра Угфуд с Кайя и децата. Той обеща на Мимс да разгледа всичките й рисунки още на следващата сутрин, а на Ранон даде дума, че ще отговори на всичките му въпроси и ще им разкаже историята с Елора Данан колкото пъти искат.

Когато децата си легнаха, Уилоу прегърна любимата си Кайя и те отидоха край реката, недалеч от къщата, където лунната светлина заливаше с блясък плодородните земи на Меандъра Угфуд и кристалните води на Фрийн. Там те стояха дълго време — спокойни, доволни от живота в този загадъчен свят.

© 1988 Уейлънд Дрю

© 1993 Георги Величков, превод от английски

Wayland Drew

Willow, 1988

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Публикация:

ИК „Бард“, 1993

Георги Величков, превод, 1993

Петър Христов, художник, 1993

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5439]

Последна редакция: 2008-03-01 10:27:40