Уейлънд Дрю - Уилоу

Единствено Айрк и Мадмардиган запазиха самообладание и не отстъпиха.

— Дошли сме за Елора Данан — извика Мадмардиган. — Върнете ни я!

Смехът на кралицата проехтя из долината.

— Глупак! Нагъл глупак! Ти не си човек, ти си свиня — тя отново протегна ръка, но този път пръстите й бяха събрани и насочени към Мадмардиган.

— Майко! Не!

— Свине! Вие всички сте свине! Котън локдар бахкат!

Уилоу Угфуд беше виждал всякакви ужасии, откакто се престраши да отиде при Дайкините, но това, което последва, бе най-потресаващото. Войниците на Айрк, самият Айрк и Мадмардиган — всички те се превърнаха в прасета, така, както бе заповядала Бевморда. Но метаморфозата им не беше бърза и безболезнена, както е в приказките, а мъчителна и бавна. Мъжете стенеха и се гърчеха, докато костите им се скъсяваха, ставите пукаха и придобиваха нови форми, черепите им се сплескваха, пръстите на ръцете и краката се превръщаха в малки копита. Те виеха неистово от болка, докато невидими ръце сграбчваха и преобразяваха лицата им в дълги зурли. Когато чуха, че грухтят, те осъзнаха, че вече не са хора, а свине, облечени в дрипи. Измежду тях бяха и Айрк, и Мадмардиган.

— О, майко, не! Не! — Сорша се свлече на колене и очите й се напълниха със сълзи, когато чу Мадмардиган да грухти. Той й се усмихваше и я гледаше наивно с малките си очички.

— И ти, Сорша! Предупредих те никога да не се обръщаш против мен! И така, ти направи избора си!

— Май… — в този момент Сорша също започна да пищи, костите й запукаха, кожата й се разкъса и се обви около плътта на една дебела свиня.

Когато смехът на Бевморда заглъхна откъм крепостната стена и Уилоу се осмели да погледне отново, той съзря само прасета, включително и две малки — Франджийн и Руул, които ровеха в пепелта.

— О, Разиел, това е ужасно!

— Да — отвърна козата, — но в никакъв случай не е краят. Добра работа свърши, Уилоу, но сега трябва да се постараеш дори още повече.

— Не, не е честно. Извървях целия този път и за какво? Сега Елора Данан ще умре!

— Ако не я спасиш, това, пред което ще бъде изправена тя, е много по-страшно от смъртта. Ти го знаеш! А ние все още имаме шансове да победим Бевморда.

— Тя е прекалено силна, Разиел!

— Не е, стига да развалиш магията ми! Спомни си за шестоъгълника!

Уилоу взе меча на Мадмардиган и начерта шестоъгълник около Разиел. Козата стоеше с наведена глава. Малкото човече изпъна ръце, сграбчило здраво вълшебната пръчица на Чарлиндрея, изпъна гърди, затвори очи и насочи цялото си внимание към метаморфозата. Първо каза вълшебните думи, а после промълви:

— О, части на вечността, вие, които сте горе и долу, вие, които балансирате света, нека огънят се превърне в сняг!

Вълшебната пръчица затрепери. Козият образ на Фин Разиел започна да се изменя.

— Не се предавай, Уилоу! Смелост! — гласът, й звучеше далечен и глух, сякаш долитащ от далечната и отминала младост. Уилоу се съсредоточи и вля в пръчицата цялата сила, която му бе останала.

— Локтвар даналора луата дану, туата, туата, хокс дану…

Коленете на Уилоу се подгънаха, но той все още беше съсредоточен и в ясно съзнание. Ако очите му бяха отворени, щеше да види, как Разиел се измени многократно през това време. От коза тя се превърна в безформена пихтиеста маса — нито растение, нито животно, но все пак живо същество; после стана величествен елен, а след това човек — дете, момиче, красива млада жена…

С отварянето на очите си Уилоу видя Разиел такава, каквато е била през онези отдавна изминали години, когато заедно с Бевморда и кралят са били млади и способни. За няколко секунди тя остана такава, като се усмихваше очарователно и кимаше, сякаш искаше да проговори. После започна бавно да се изменя и се превърна в старица. Светлорусата й коса стана ослепително бяла, раменете й се превиха, лицето й се съсухри и се покри с бръчки; гърдите и коремът й, някога изпълнени и заоблени, хлътнаха старчески.

Уилоу я покри с една риза.

— О, Разиел…

Тя наведе тъжно очи към кокалестите си ръце и подутите си крака.

— Беше толкова отдавна…

После се съсредоточи с втренчени в една точка очи.

— Дай ми вълшебната пръчица. Ще трябва да развалим магията на Бевморда, а времето е малко! Хайде, бързо! И тихо!

Уилоу я съпътстваше през цялото време, докато тя се провираше между прасетата в тъмнината, докосваше с пръчицата всяко по зурлата и шепнейки заклинанието, разваляше магията на Бевморда.

— Туата фарен хнокс, у фоел фамай…