Уейлънд Дрю - Уилоу

Едно след друго прасетата съвсем без болка отново придобиха човешки образ. Те се сгушваха на малки групички и гледаха страхливо зъберите на Нокмаар.

— Целият лагер е деморализиран — каза Айрк, след като се събраха в палатката му — никога няма да минем през портите на Нокмаар с такива войници!

— Тя не може да ви омагьоса втори път — рече твърдо Разиел. — Моята магия ще ви предпази.

Айрк се взря скептично в мрака и стелещите се пушеци и поклати глава:

— Прекалено добре са защитени. Разумно би било, ако се оттеглим, Мадмардиган, и ги обсадим някой друг ден. Някой друг ден, като прегрупираме и попълним войската си.

От върха на кулата проблесна ярка светлина, удар на гонг проехтя из долината и един слаб писък достигна до ушите им, писъкът на едно дете в мъчения и смъртен ужас.

Уилоу простена.

— Трябва да атакуваме тази нощ — промълви Сорша, — иначе утре ще бъде прекалено късно.

Лицето на Разиел бе бледо, но решително.

— Тя е права. Бевморда е започнала ритуала. Ако не спасим Елора, тя ще бъде заличена, когато гонгът удари за тринайсети път.

— Тогава трябва да се бием — каза Мадмардиган. — Разиел, можем ли да разчитаме на вълшебната ти сила за влизането в крепостта?

— Не.

— Тогава е безнадеждно — обади се Айрк. — Ние нямаме нито хора, нито снаряжение, за да атакуваме тези стени.

Уилоу се въртеше на едно място, хапеше устни и удряше с юмрук по дланта си. В момента, когато обърна поглед към Нокмаар и околностите, погледът му светна:

— Чакайте за момент! В нашия край имаме много таралежи.

Мадмардиган и Айрк се спогледаха.

— Уилоу — рече Мадмардиган, — това е битка, а не селско стопанство.

— Знам, знам! Но имам идея как може да влезем в двореца. Слушайте!

Докато Уилоу изложи накратко плана си, странната светлина на кулата на Бевморда проблесна отново и гонгът удари втори път.

— Невъзможно, малки приятелю — каза Айрк, когато Уилоу свърши. — Прекалено много работа, за да я свършим до зори.

— Освен това — поклати глава Сорша, — Каел никога не би се излъгал!

Гонгът прозвуча отново.

— Мадмардиган, кажи им! Елора има нужда от нас!

— Нямаме големи шансове, Уилоу.

— Но поне е нещо!

— Той е прав — Разиел обиколи с поглед групата. — Ако детето умре, всякаква надежда за бъдещето е загубена. Вероятността е минимална, но трябва да опитаме. В противен случай…

Отново блесна сребриста светлина и четвъртият удар на гонга проехтя над каменните хълмове на Нокмаар.

— Аз ще се бия — заяви Уилоу.

Айрк тъжно му се усмихна, но Мадмардиган сложи ръка върху рамото на Нелвина:

— Време е да решим, кой ще се бие и кой ще си ходи.

В кулата в заклинателната зала Ритуалът по Унищожаването беше започнал. Щом видяха, че Каел се втурна в двора, вдигнал Елора Данан триумфално над главата си, тримата жреци започнаха да се подготвят и извикаха стражата да почисти. Тролите бяха изхвърлени по стълбите, въпреки яростните им протести и ругатни. Бяха пуснати нощните чапли, които излязоха през отвора на тавана, направиха един кръг и доволни се насочиха към блатата на Галадорн. Друидите приготвиха олтара от светъл камък, украсен с кървавочервени рубини, произнесоха над него заклинанието и оставиха кожените ремъци; подготвиха големия жертвеник и почистиха около него; хвърлиха черепите и остатъците от предишни магии в една кошница в нишата, която служеше за костница, защото не искаха нищо да им пречи и да разсейва кралицата, в предстоящото тайнство с подобаваща тържественост напълниха купа с кръв от една метална кана и сложиха пет малки съда върху поставките. После почистиха при огъня големия щит на кралицата и го лъскаха, докато гръмотевицата върху него засия. Сетне произнесоха заклинанието и, когато вратите на тайните покои се отвориха, друидите изнесоха бронзовия гонг и го поставиха на определеното място. Жреците запалиха факлите и свещниците по стените, а след това приготвиха тринайсетте свещи. Кралицата бе известена, когато всичко беше готово.

Бевморда излезе сама от стаята си. Пак сама тя се изкачи по стълбите на кулата и застана пред олтара, плътно завита в одеждите си. Друидите донесоха детето и после запечатаха вратата на залата. Бевморда кимна към олтара и заклинателят, който държеше Елора, положи детето на камъка и го върза с ремъците. То изпищя, а старият магьосник потрепери импулсивно за момент.

— Ваше Височество…

— Тихо! Отдръпни се!

Ритуалът започна.

— Елате, черни сили — прошепна кралицата, извади ръце из под плаща си и ги протегна към отвора в масивния гранитен таван, — елате Светкавици, елате гръмотевици!