Уейлънд Дрю - Уилоу

— Да — извика Уилоу, — моите войници са по-специални — изникват от земята! Също като таралежите!

Мъжете отмятаха покритието и заедно с конете си изскачаха от плитките ровове. Някои животни бяха така добре обучени, че господарите им ги бяха оседлали още преди да се вдигнат от земята.

Всичко стана толкова бързо и изненадващо, че преди Каел да изкрещи дори „Вдигайте моста“, първият от войниците на Айрк премина по него и влезе в крепостта Нокмаар. Главорезите, излезли да убият Разиел и Уилоу, бяха посечени веднага. Айрк се наведе, пое малкото човече и го сложи на седлото си, а Сорша повдигна Фин Разиел при себе си. Мадмардиган беше сред първите вътре и когато Уилоу се добра до него, трима мъже вече лежаха мъртви в краката на коня му, а четвъртият гледаше ужасено окървавената си ръка. Каел бързо се качи на коня си и с боен вик събра отбраната в горния край на насипа, който водеше към кулата.

— Заемете боен ред! Отвържете кучетата!

Сорша пусна Фин Разиел при едно широко стълбище, после слезе от жребеца и с един удар по задницата го изпрати обратно през портите на сигурно място далеч от битката. Само след минута Мадмардиган ги откри. Той се наведе със смях и се протегна да я прегърне.

— Сорша, ти си моята луна, моето слънце, моите звезди…

— Какво? Не отново!

— Честна дума! Наистина е така! — той я притисна към себе си и я целуна.

В това време войниците от Нокмаар се спуснаха по насипа и започнаха ожесточена битка. Конят на Мадмардиган отскочи уплашен. В този момент пристигна Айрк и остави Уилоу, а после двамата с приятеля си се спуснаха към атакуващите ги петима нокмаарски конници и с няколко замаха на сабите, съпроводени от гръмогласния им смях, ги посякоха.

— Уилоу, Разиел! Има един таен път до кулата! Оттук — Сорша ги преведе бързо през една врата в тъмен, влажен коридор.

Отвън Айрк даде знак на стрелците да атакуват укреплението, където Каел беше строил една фаланга войници.

— Да ги смажем — изкрещя той и заедно с Мадмардиган поведе групата.

За Франджийн и Руул, които се бяха скрили на самото дъно в чантата на Айрк, всичко се смеси в един хаос от удари, атаки и ужасни предсмъртни стонове. Те единствено осъзнаваха, че и хората, и конете умираха поголовно около тях и че в тази битка всичко се вършеше шеметно бързо и безмилостно. Хубавият жребец на Айрк получи две стрели от арбалет — първата в бедрото, втората в шията — и докато животното цвилеше отчаяно, един копиеносец се приближи и разпори стомаха на коня. Червата му се изсипаха в калта и той падна с рев. Франджийн и Руул тозчас изхвръкнаха от чантата и се озоваха в разгара на битката. Над главите им свистяха стрели и препускаха коне. С върховни усилия и неописуеми страхове те успяха да се скрият под едно каменно стълбище и само веднъж посмяха да излязат — когато прерязаха сухожилието на един як войник, притиснал Мадмардиган в ъгъла. Войникът падна на колене и нашият храбрец го прониза.

— Благодаря — рече той и се шмугна под стъпалата, — май не сте чак толкоз непоносими.

Междувременно Айрк си проби път през калния двор, изкачи се по стълбите и покрай парапета до един казан с врящо масло. Точно пред него един отряд нокмаарски войници беше образувал непробиваема стена с шлемовете си и в момента тази грамадна човешка машина настъпваше и застрашаваше бойците му. С върховни усилия Дайкинът разхлаби опорите на казана, наклони го и изля врящото масло върху въоръжената група. Ужасяваща бе агонията на тези жалки твари зад шлемовете. Кожата им се свличаше на живо, а те се изпичаха в доспехите. Страшният им вой се отдели ясно над врявата и привлече вниманието на Каел, който бе в другия край на двора. Той срещна погледа на Айрк, настървените викове на двамата се смесиха. Каел сграбчи меча си и го вдигна високо. Айрк тръгна надолу да го посрещне…

Заради мелето никой не забеляза схватката им, с изключение на Франджийн и Руул. Много години след това, вече старци с побелели бради, те описваха на опулените, скупчени около тях кафявчовци, тази битка: Каел се биел, сякаш демон се бил вселил в него, нанасял такива бързи и резки удари на Айрк, че ръцете му не се виждали, а когато мечът му удрял камък — хвърчели искри; как Айрк не отстъпил, въпреки яростната атака, как маневрирал и отвръщал на ударите, докато Каел го притиснал към върха на укреплението и го бутнал отгоре; Айрк загубил равновесие и това му струвало живота, защото бил посечен от меча на противника си; Каел безцеремонно го ритнал от ръба долу в калта…