Уейлънд Дрю - Уилоу

— Детето ми ме предаде! Ще те унищожа, но така че нищо да не остане от теб. Сега ще се смалиш, доста ще се смалиш, ще станеш нищожна — но-малка от децата, по-дребна от семенцата, по-невидима дори и от микробите — кралицата махна на тримата друиди. Те едновременно и плавно се приближиха и в унисон започнаха заклинанието за безграничното смаляваме.

С три удара на меча Сорша отсече главите им, мина през телата им и тръгна към олтара, върху който лежеше Елора.

— Няма да убиеш това дете! — гласът й беше умолителен.

— Назад! Авару строкт!

Изгряващото слънце изчезна. През покрива мина светкавица, която парализира Сорша. Магията на собствената й майка я повдигна във въздуха и я запрати към стената с остриетата, където наказваха предателите, набучваха агресивните троли и мудните слуги и окачваха всички, от които Бевморда бе недоволна по време на работата си в Заклинателната зала. Но преди Сорша да бъде прободена, една втора сила се вклини между нея и шиповете. Младото момиче се смъкна безчувствено на пода. Тя така и не видя последната схватка. Единствен Уилоу, който се тресеше в смъртен ужас, я зърна, след като събра кураж, допълзя до последното стъпало и надникна вътре.

— Станала си по-силна от последния път, когато се видяхме.

— В мен е пръчицата на Чарлиндрея — Разиел вдигна ръка и спря секирата, която Бевморда бе изпратила чрез магия. — Разбери, че не можеш да ни победиш, когато силите ни са обединени — тя запрати обратно секирата. — Елора Данан ще бъде императрица. Предсказанието ще се сбъдне.

Бевморда пръсна секирата само с един жест и застана зад жертвениците. Тя шепнеше нещо и правеше мълчаливи знаци с огромните си остри, извити нокти. Каменните фигури по стената зад Разиел оживяха, отделиха се и свободно се протегнаха от пиедесталите към нея.

— Беланокт — Разиел се извъртя и пръсна омагьосаните фигури. Пихтиестата им плът се разля из залата. Кралицата се изсмя:

— Смяташ ли, че можеш да се мериш с мен? Никога. Моят Ритуал опроверга предсказанието. Силата на детето ще бъде унищожена. Строкт!

Всички вълшебства, магии, заклинания и противозаклинания се сляха в едно. При вида на тази картина Уилоу се сви на влажните стълби и захленчи.

— Авагду супортиум авагду!

Той видя Разиел обвита в пламъци, които не можаха да я засегнат. Съзря как поток от кълбовидни мълнии и светкавици се удари бясно в стената и едва не помете Елора.

— Фурок! Фурок литрак!

Заклинателната зала изведнъж изстина, всичко се покри с лед, задухаха полярни ветрове, а кралицата беше скована в блок от лед. Тя се разсмя и започна да разчупва леда. Бевморда повали Разиел на пода, събори една масивна каменна колона върху нея и заля лицето й с огнена лава. Уилоу съзря как добрата вълшебница се опитва да се добере до своята пръчица. Когато я достигна, тя отхвърли кралицата високо към тавана. Уилоу беше напълно сигурен, че кралицата е станала на парчета от шиповете и остриетата, които стърчаха от всички страни.

— Хитер уалха! Туата ла!

Бевморда се повдигна, изби пръчицата от ръката на Разиел и я запрати на хлъзгавия под. Всичко, което пръчицата докоснеше, се превръщаше в уродлива твар. Един стол стана на змей с пет глави, всяка от които представляваше агонизиращо човешко лице. Една маса се преобрази в пихтиесто същество с безброй зъби, което се запъти право към ужасения Уилоу. Той едва успя да го смаже.

— Елора — промълви Уилоу и без да мисли, пропълзя в стаята, покрай стената и към олтара, където лежеше детето.

Раздърпани и окървавени, двете магьосници се въртяха известно време сред неимоверния хаос, докато накрая се вкопчиха една в друга. В последната схватка Бевморда излезе по-хитра и тя първа прибягна към неизползваните резерви от сила. Тя бе тази, която ликуваше, докато ноктите й оставяха дълбоки кървави бразди по лицето на Разиел. Докато старата жена махаше слепешката ръце, кокалестите пръсти на Бевморда се бяха впили в гърлото й, изцеждайки силите й.

Скоро Разиел се свлече безчувствена върху плочите на пода. Бевморда издаде някакъв странен звук, смесица между смях, заклинание и триумфален вик. Вратата на залата се затвори с трясък и ветровете утихнаха.

Скована, прегърбена, с отпуснати ръце, кралицата се обърна мълчаливо и съзря Уилоу с Елора Данан на ръце.

— Върни незабавно детето! Всъщност, кой си ти?

Уилоу притисна момиченцето още по-силно до сърцето си. Той събра кураж и сили и каза отчетливо:

— Аз съм Уилоу Угфуд и съм далеч по-добър магьосник от тебе!