Уейлънд Дрю - Уилоу

Проблесна слаба светкавица и заля с гибелна светлина магьосницата и детето. Елора изпищя отново, борейки се безпомощно с ремъците.

Гонгът удари веднъж — фитилът на първата свещ пламна. Когато восъкът започна да гори, разнесе се сладникава, задушлива миризма на мърша.

Бевморда се усмихна:

— Черни магии, черни сили! Слейте в едно и свържете завинаги тази нощ в Нокмаар с Нощта на Вселената!

От ръкава си тя извади тънък нож, взет от планинските вълшебници преди много време. Един идеален нож. Нож, чието острие никога не се притъпяваше. Тя го прокара внимателно през ръката си, приближи се до вързаното дете, отряза три кичура от ослепително червената му коса и ги постави в първия жертвеник. Жрецът отмери два удара на гонга, звукът отекна в процепите и ехото го понесе през мъглите.

Вторият жрец запали следващата от тринайсетте свещи. В кулата проникна студен вятър. Свещите започнаха да пращят, а гонгът се разлюля. Друидите потрепериха. Единият от тримата излезе плавно напред и намаза със синкава смес краката и ръцете, челото и плътта над сърцето на Елора. Кралицата потопи ръце в купата с кръвта и ги вдигна към отвора на тавана, към далечните звезди, които тя единствена съзираше. Кръвта се стече на вадички по ръцете и, влезе под дрехите и, продължи по гърдите й, мина по корема.

Гонгът удари трети път.

Магьосницата потрепери, устните й се изкривиха и промълвиха заклинания, които жреците не знаеха. Бевморда ставаше все по-мрачна, все по-черна и по-ужасна при всеки нов етап на Ритуала, сякаш енергията, с която привличаше силите на разрушението, бе изсмукана от мозъка на собствените й кости. Очите й хлътнаха още повече, жилите на врата й изпъкнаха, а кожата около устата се сви и придаде на кралицата нечовешко, смразяващо изражение.

— Окт вет ноктирт бордау — ръката й се издигна и малкото телце на Елора Данан, което магията освободи от ремъците, се издигна неподвижно над олтара.

Гонгът удари отново, за четвърти път. Пламна и поредната, четвърта свещ.

В ранни зори Уилоу и Фин Разиел тръгнаха по безлюдното поле към обвития в дим Нокмаар. В едната си ръка Уилоу носеше барабан на поставка и едно дърво. В другата държеше къдрица от косата на Кайя.

— Жена ти, семейството ти, малки приятелю, ще помнят този ден и ще се гордеят — каза Фин Разиел, като го видя как стиска косата в юмручето си. — И аз не ще го забравя никога. Всичките тези години съм чакала да се срещна с Бевморда и ти си този, който осъществи това! Благодаря ти!

— О, Разиел, има ли още време? Та гонгът удари за дванайсети път!

— Да, ако планът ни е успешен, имаме достатъчно време, последният етап от Ритуала е най-дългият и най-трудният, а детето е в безопасност до самия край.

Те спряха на такова разстояние от стените на крепостта, че стрелите да не могат да ги достигат, а Уилоу приготви барабана на поставката му.

От двете им страни се очертаваха каменистите диви хълмове на Нокмаар. Зад тях, там, където бойците на Айрк лагеруваха миналата нощ, сега нямаше нищо освен съборени палатки и изоставено снаряжение. Отпред тъмнееше крепостта.

От парапета над главите им се разнесе дрезгав смях. Призори след охолно пиршество Каел се беше изкачил горе и се любуваше на победата си. Той огледа отвисоко мъртвата равнина, която разбитата и изтощена войска бе напуснала. Беззвучният му смях прокънтя в тишината.

Толкова незабележими бяха малките фигурки на Уилоу и Фин Разиел, че първоначално никой не ги видя, и едва когато в долината бе напълно светло, един от офицерите ги откри. Каел се наведе напред и присви очи.

— Предайте се! — изкомандва Фин Разиел.

— Какво?

— Предайте се! — повтори Уилоу. — Ние сме всесилни магьосници. Дайте ни бебето или ще ви унищожим!

Каел и войниците му избухнаха в смях. Пълководецът махна с ръка, сякаш искаше да прогони досадна муха.

— Убийте ги!

Фин Разиел сграбчи вълшебната си пръчица, Уилоу — палката от барабана и двамата застанаха в мъчително очакване, докато мостът бавно се спускаше над рова, пълен с мърша.

— Готови, Уилоу!

— Смелост, Разиел! — отвърна той и едва успя да се усмихне.

Когато отвориха подвижния мост и група конници се втурна да изпълни заповедта на Каел, Уилоу се обърна и с всичка сила удари по барабана. Звукът се разнесе из долината. Каел удари по парапета и отново прихна да се смее.

— Това ли е вълшебството ти, човеченце, джудженце или каквото си там? Това ли е ужасното ти магьосничество?