Кит Далтон - Законът на Морган

Йънг Тикнор замълча, но Морган не се обади. След миг продължи.

— Когато най-накрая открих следите му, той вече беше мъртъв. Беше в Източна Хелена, Монтана. Беше мъртъв от шест месеца, случило се при игра на карти. Това, което ми хрумна, беше да му се изпикая на гроба.

— Направи ли го?

— Не, не съм. Това можеше да го направи някое момче. Исках да го очистя, да отмъстя за майка ми, но вече не можех нищо да направя.

— Ти никога не си убивал никого — каза Морган.

— Ако ме нападнат или предизвикат, мога да го направя доста лесно. Този, който се е опитвал, бързо се отказваше.

Докато момчето говореше, Морган успя да разбере как някой кавгаджия може да сбърка, ако реши да се закача с него. Когато започна да говори за това, колко е добър с револвера, в гласа му изведнъж се почувства някаква спокойна нотка. Преди миг пред него стоеше само един пиклив младеж, а сега изведнъж той се беше превърнал в мъж, който не би позволил някой да се драка с него. Не изглеждаше опасен, а и не говореше така, но все пак в него се усещаше някаква опасност. Морган се запъна за миг.

— Значи ти си се подготвял за нещо, което си искал много, но то никога не се е случило.

Не искаше да го ядоса, но точно това направи. Момчето го погледна с гневни очи, нещо, което досега не беше виждал у него.

— Не можете да ме вините за това, че не съм убил Сидонс. Преследвах го навсякъде. Не е моя вината, че вече е бил мъртъв, преди аз да успея да го убия.

Йънг спря да говори, когато Битси се появи отново, като стискаше в ръце ботушите. Злонамереният старец се усмихна с беззъбата си уста на момчето, след това се обърна към Морган:

— Ето, шефе, вече са като нови. Дамите пак ще се заглеждат в тях.

Ботушите не бяха чак като нови, но все пак Битси се беше справил добре с работата си и вече се виждаха само няколко бледи петънца тук-там. Морган започна да ги обува, докато момчето го наблюдаваше с безразличие.

— На мен ми изглежда като че ли си се объркал нещо. Работиш тук, защото се очаква да работиш, но май всичко, което правиш, е да трупаш време. За какво е всичко това, кажи ми?

Тикнор нямаше ясен отговор.

— Не знам, мистър Морган.

— Ако все пак оръжията са всичко, което знаеш, защо не започнеш някаква работа, свързана с тях? Стани заместник-шериф в някой град или област. Можеш да се присъединиш към тексаските рейнджъри, върви да работиш при Уелс фарго или нещо подобно.

— Може и да го направя, мистър Морган — отвърна момчето. — Бих искал да правя нещо.

— Освен това не си хич добър за фермерска работа. Виж какво, трябва да изчистиш ума си от това, което Сидонс е сторил на майка ти. Всичко свърши и ти можеш да го забравиш. Ще го направиш ли?

Момчето не отговори на въпроса. Вместо това попита:

— За какво е целият този разговор, мистър Морган?

Морган тръсна раздразнено глава.

— Можеш ли да ми отговориш с да или не? Не ми поклащай глава, а отговори на въпроса ми.

Момчето се опита да се надигне, но Морган му нареди да остане на мястото си.

— Може би трябва да си мълча — каза накрая то, — за да не накарам и двамата да се почувстваме неловко. Както вие казахте, не съм добър за фермерска работа, но може пък след няколко години да се науча.

След няколко стотици години може би, помисли си Морган, но все пак не искаше да се предава така лесно. Трябваше му ездач и момчето беше всичко, с което разполагаше сега.

— Забрави за фермерската работа, момче, трябваш ми за нещо друго. Ще ти го кажа с няколко думи, за да го разбереш кратко и ясно. Ако ме прекараш, означава, че могат да ме очистят, да очистят и двама ни. Ще трябва да свършим опасна работа. Е, какво ще кажеш?

— Господи! — отвърна то. — Това ще е добре. Забравете какво ще ви кажа, мистър Морган, но работата в ранчото е като удар в задника. Дайте ми истинска работа и няма да ви разочаровам.

Морган си пое въздух и започна да разказва за Холидей и всичко останало.

— Ако пратя информацията на генерал Хауърд, трябва да знам всичко, което ще се случи. Не мисля, че това ще ни отнеме много време, може би две седмици. Няма да се спираме при никакви момичета, никакви веселби, нали разбираш?

— Ясно, мистър Морган. И когато няма да пътувам, ще ви пазя гърба. Не можете да си представите колко съм добър с оръжие.

Морган не беше от тези, които обичат да въздъхват с облекчение от добре свършената работа, но сега го направи.

— Виж как започна да обръщаш нещата. Аз ти казвам едно, а ти веднага се хващаш за друго. За последен път…