Кит Далтон - Законът на Морган

Гибонс държеше пушката си насочена към шестте стрелци и това ги изнервяше. Холидей започна да крещи отново, когато единият от тях не изтрая, ловко измъкна пистолета си и стреля два пъти, но пропусна. Пушката изтрещя и четирима от стрелците се повалиха на земята, гърчейки се в кръв. Холидей се опита да вдигне револвера си, но Морган беше по-бърз, веднага изпрати два куршума в гърдите му. Единият от останалите двама стрелци успя да убие Гибонс с изстрел в главата, но веднага след това Морган го застреля. Последният се опита да избяга към вратата, но куршумът на момчето беше по-бърз.

Всичко това се разви за секунди и дебелакът се втре-щи. След миг вдигна ръце и започна да моли за пощада. Морган му нареди да легне на пода с разперени встрани ръце. Дебелакът веднага се подчини. В този момент момчето изтича към масата, зад която се беше скрил Нийл, който бъбреше несвързано.

— Не го убивай! — извика остро Морган. — Това копеле ще ни трябва.

Момчето се обърна с револвер в ръка, след това се отказа и измъкна изпод масата треперещия редактор.

Стаята миришеше на барут и кръв. Чуваше се дрънкането на колите на полицията. Морган допря револвера до главата на дебелака.

— А сега отговаряй или ще ти пръсна мозъка. Как се казваш и като какъв работиш при Холидей?

— Едуард Тазвел. Аз му бях счетоводителят в Боис.

— Значи знаеш как е печелил парите си?

— Да, имам книгите, но нямам никаква връзка с това, което е правил. Просто пращах пари на Нийл и разни други хора. Ще ви кажа всичко, което искате да знаете.

— Ще го потвърдиш ли в съда?

— Само не ме убивайте. Ще потвърдя всичко.

Морган го ритна в дебелия задник.

— Само да си промениш мнението, и ще си имаш работа с мен. А сега ставай и да не съм те чул да продумваш.

Обърна се към момчето:

— Ще занесем този боклук в полицията. Началникът може да не остане доволен от това, че ни вижда, но ще се наложи. Холидей го е подкупил. Този огън уби много хора, така че ще иска да се измъкне по някакъв начин. Хайде да тръгваме.

Оставиха Гибонс и останалите и потеглиха с двамата пред тях. След три часа бяха отново в болницата. По пътя нататък момчето му каза, че би искало да се върне в „Спейд Бит“.

— Смъртта на Мелани ми причини доста болка. Баща й лъжеше за нея, нали?

— Разбира се — каза той, но въобще не беше сигурен в това.

И да беше лъгала, тези лъжи бяха разбили живота на баща й. Дебелият подписа признание, че е давал подкупи на Нийл, и полицията сериозно реши да се захване с него.

— Какво ще кажеш да се върна с теб в „Спейд Бит“? След всичко, което свършихме, там има доста работа.

— Имам по-добра идея. Какво ще кажеш да станеш охрана на генерала? Ще му трябва някой.

— Аз! — беше озадачено, но след това го погледна. — Мислиш ли, че ще ме вземе?

— Защо не? Ти му помогна да спрем Холидей и това той никога няма да забрави. И аз ще добавя няколко добри думи за теб, което също може да се окаже полезно. Само си помисли за всички места, които ще обикаляш: Вашингтон, Ню Йорк и така нататък. И ще се срещаш с много и прекрасни момичета.

Продължиха така още известно време, след това момчето се спря:

— Не ме ли искаш в „Спейд Бит“?

— Мисля, че не. Ти не ставаш за такъв живот. А с генерала ще можеш да правиш това, което ти харесва, тоест да защитаваш добър човек. Какво ще кажеш?

— Не може да бъде!

На регистрацията сестрата ги позна.

— Добри новини. Генерал Хауърд е в съзнание и пита за вас.

Запътиха се към стълбите.

— Хайде да отидем и да го склоним.

© 1995 Кит Далтон

© 1997 Димитър Генов, превод от английски

Kit Dalton

1995

Сканиране, разпознаване и редакция: Венцислав, 2008

Публикация:

Издателство „Калпазанов“ — Габрово, 1997

Превод: Димитър Генов

Редактор: Мая Арсенова

Оформление на корицата: PolyPress, Габрово

Печат: „Абагар“, В. Търново

Формат: 84/108/32

ISBN 954-17-0156-6

Dorchester Publishing Со., Inc., 1995

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5495]

Последна редакция: 2008-03-16 18:39:24

Tick — кърлеж — б. пр.