Кит Далтон - Законът на Морган

— Да не би да искаш да те застрелят, Тик? Ветераните на Гибонс може да ни помислят за злосторници, все още е рисковано. Сутринта ще се отбием.

Бяха платили за двойна стая, но вътре имаше само едно легло. Имаше баня и той бързо се изми, докато момчето търсеше бира и се върна, когато той вече лежеше по бельо на чистите чаршафи. Веднага сложи възглавницата така, че да е полулегнал, след това отвори едната бира и отпи яка глътка. Момчето миришеше доста и той му предложи да влезе и да се изкъпе.

— Нямам намерение да спя с миризливец — каза той. — В банята, Тик.

Изпи още една бира и вече почти заспиваше, когато момчето излезе от банята. Нямаше нищо против да си бъбри в леглото с жена, но да говори с момчето, като че ли са стара двойка, това някак не му изглеждаше естествено.

След минута беше заспал дълбоко и спа непробудно през цялата нощ. Сутринта се събуди към пет, но полежа така половин час. След това стана, избръсна се и се изми, след което сложи последната си чиста риза, все още влажна от дъждовете. Слезе до заведението да закуси точно в шест, а в шест и половина отново се върна в стаята. Момчето все още спеше непробудно, нямаше от какво да се притеснява. Остави момчето да поспи до осем, нямаше смисъл да ходят толкова рано при генерала, и докато го чакаше да се наспи, започна да чете стар местен вестник. Вестникът беше отпреди два дена и в него беше отделено доста място за генерала и събирането. Боис не беше много голям град, тук новините бяха рядкост и сега генералът беше истинска новина.

Говореше се, продължаваше вестникът, че губернаторът ще я посети като безпристрастен наблюдател. Боис беше единственият по-голям град наоколо и беше възможно. Щяха да дойдат доста репортери от Сан Фран-циско, Чикаго, Кливланд, Денвър. Това наистина беше добре.

Имаше и интервю с Холидей, който се беше ограничил само с няколко думи.

— Нека да оставим Хауърд да си прави цирк, но кога то всичко се изясни и се разсее димът, добрите хора ще разберат, че той е просто един шарлатанин. Може да присъствам на срещата, но може и да не присъствам. Но имам пълното право да присъствам там както всеки друг жител. А освен това получих и лична покана от този велик човек.

Журналистът така извърташе работите, сякаш Холидей смята генерала и събирането му просто като шега, нещо, което се появява и изчезва, без да има последствия. Но когато разбереше, че там е и неговата дъщеря, тогава щеше да мисли по друг начин. Чудеше се какво ли би направил? Да си тръгне? Да нареди на хората си да щурмуват платформата? Ако се опита, доста народ ще пострада. Ще изчака и ще види. Събуди момчето.

Когато пристигнаха в хотела, генералът вече ги чакаше. Веднага се насочиха към сградата. Генералът се возеше в двуколка, която караше Гибонс, а останалите се возеха в малък кабриолет. Когато пристигнаха там, пред входа на зданието патрулираха ветераните.

Те поздравиха генерала, след това единият от тях, доста по-млад, веднага започна да рапортува на Гибонс, който слушаше с внимание.

— Спокойна нощ, мистър Гибонс. Имаше малък проблем с деца, които се опитваха да хвърлят камъни, но нищо сериозно. Хванахме един мъж, който се опитваше да се промъкне. Помислихме, че е шпионин, но просто беше пиян. — Гибонс се намръщи и мъжът продължи бързо:

— Беше пиян, сър. След като го хванахме, повърна и се строполи да спи на земята чак докато се появи патрулът, за да го прибере.

Вътре сградата беше чиста, празна, с добро ехо. Огромните предни врати бяха затворени и те влязоха през една странична вратичка. В единия край беше скалъпена ораторска платформа. Вътре охраната седеше или стоеше, но когато генералът влезе, всички скочиха и застанаха мирно.

— Свободно — обади се генералът.

Мелани се качи на платформата и всички зяпнаха. Отзад също имаше големи двойни врати, но бяха заковани здраво. Морган се обърна към другите:

— Тези врати също трябва да се отварят. Ако се случи нещо, хората трябва да имат възможност да излязат. Не бихте искали да се тъпчат като говеда, нали?

Генералът го погледна остро.

— Прав си. Гибонс, оправете това. Сложете им резе, така че да се отварят лесно, ако се наложи. И постави някой да охранява денонощно.

Гибонс веднага отвърна на заповедта, но си личеше, че това не му хареса.

Генералът се обърна отново към Морган с въпроса дали има други предложения, но Морган не се сещаше за нищо друго.

— Не, сър. Всичко като че ли е наред.

След това решиха да се връщат в хотела. Морган предложи той и момчето да се върнат пеша.