Кит Далтон - Законът на Морган

Майтапеше се за бирата, защото успя да изпие само три. Лошото беше, че кухнята беше обикновена и се наложи да хапне двойна порция спаружени яйца с шунка. Момчето яде същото, но със завидния си апетит.

Гибонс отново отвори вратата и ги загледа мрачно, мърморейки през зъби. Морган веднага го подразни:

— Млъкни или ще те изкажа на учителя и той ще те накаже. Всички ще ти се смеят.

— Хайде, влизайте, момчета. — Генералът беше седнал в един стол близо до камината. Този хотел невинаги е бил толкова строг. Преди години беше доста известен и постоянно имаше клиентела, та оттам се пазеха удобните столове.

Мелани седеше също на стол.

— Генералът ми показваше някои снимки — обърна се тя към Морган.

— Сядайте, сядайте.

И двамата седнаха, наострили слух.

Генералът изглеждаше притеснен и преди да започне да говори, почеса нервно чуканчето на отрязаната си ръка.

— Мис Холидей ще говори на събирането ни в неделя. Искрено казано, аз съм против идеята дъщеря да обвинява баща си независимо какво е направил. Прости ми за тези думи, Мелани.

Мелани кимна.

— Моля ви, сър. Вече говорихме за това. Искам да го направя. Ако се откажете, ще си намеря мегафон и ще започна да разправям на тълпата, която ще събера за минута.

Генералът изглеждаше притеснен.

— Мили боже! Не може да направите това. Неговите хора могат да ви сторят нещо лошо.

— Значи е решено? — Гласът й беше благ.

— Да.

Морган реши да се намеси.

— Ние закъсняхме и не можахме да разберем къде ще бъде това събиране.

— Старата сграда на ъгъла между 9-а и 4-а улица. Това хале е доста голямо и в него може да се поберат доста хора.

Морган беше изненадан.

— Кметът ви е разрешил да правите събиране в градска собственост?

Генералът се усмихна.

— Не, той няма да ми позволи да направя това. Но преди година сградата беше продадена на Джоузеф Хейгърмен, строител, който възнамерява да я събори и на нейно място да построи нещо друго. Той е влиятелен мъж и може да убеди кмета и властите за това. Мистър Хейгърмен дочул, че имам проблеми с намирането на удобна сграда за събирането, затова дойде при мен и ми предложи да използваме тази сграда. Тя е абсолютно празна, но Шанди нае някои ветерани от войната, които сега оправят мястото. Срещата е насрочена за три часа следобед и мисля, че това е добро време. Хората могат да се върнат от църква, да хапнат и тогава да ни посетят.

— И колко хора очаквате? — попита тежко Морган.

— Е, не знам с точност. — Генералът отвори тетрадката, която стоеше на леглото. — Може и да съм оптимист, но очаквам около петстотин човека, може и малко по-малко. Повечето ще дойдат само от любопитство. Надявам се да се отбият и нежители на града. Те имат много повече да губят, ако избухне война.

— Не звучи толкова лошо.

— Тукашният вестник, но не този на Холидей, ме подкрепя. Е, не пряко, но твърди, че самото ми име щяло да докара много хора. Това не е добре, но е точно казано.

Вече наближаваше полунощ, Морган се изправи.

— Време е да си тръгваме, сър. Стана късно.

Генералът погледна часовника си.

— Не чак толкова. Не слушайте Шанди, не съм чак толкова изморен.

— Но ние сме, сър.

Генералът ги изпрати до вратата. Мелани не мръдна от мястото си.

— Мис Холидей ще остане тук. Шанди настоява да спи на дивана, за да наблюдава вратата. — На едната страна на дивана имаше възглавница, а на земята лежеше ловджийската пушка. — Мис Холидей може да спи в стаята на Шанди. Така е по-сигурно, нали?

Морган кимна.

— Доста по-сигурно. — Пушката, заредена с едри сачми, щеше да разкъса всеки един, който се опита да проникне през вратата с взлом.

— Ако дойдете на сутринта, ще имате възможност да огледате хангара.

— Лека нощ, Морган. Лека нощ, Тик — извика Мелани след тях.

Генералът беше замислен за друго и забрави да ги попита къде смятат да се настанят, но това се хареса на Морган. Щеше да е подло, ако беше настоял да се настанят в същия хотел. Той беше чист, но мрачен. Не можеше да си поръча пиене. Малко преди заведението, в което хапнаха, имаше по-малък хотел и Морган беше зърнал вътре да влизат спокойно жени. Това беше местенце тъкмо за него, което не означаваше, че веднага трябва да си намери проститутка. Предплати за една седмица напред. След това подаде на момчето малко пари.

— Това са за една дузина бутилки бира. Аз ще се кача и ще си полегна, нали чу, че генералът каза, че изглеждам много уморен.

— Може би се налага да отидем до тази сграда, за да я разгледаме. — Както и генералът, и момчето не одобряваше това негово наливане с бира.