Кит Далтон - Законът на Морган

— Няма смисъл да го правиш. — Морган погледна към улицата и забеляза как брадатият се връща с двуколката си. — Чичо ти Боб тъкмо се връща, така че най-добре изчезвай.

Мелани веднага скочи от леглото, по лицето й се четеше страх.

— Най-добре ще е да се вмъкна незабелязано, докато се занимава с коня. Ако успея да го излъжа, някой път пак ще дойда. Бих искала да си поговоря с вас. Довиждане, Тик.

Когато тя излезе, очите на момчето бяха станали кръгли от учудване. Морган се загледа след нея, докато тя притича през улицата и се мушна в магазина.

— Боже! — възкликна Тикнор. — Чувал ли си някога такава история?

— В последно време не — поклати глава Морган. Все беше чувал разни истории, но нито една не беше толкова странна.

Момчето явно беше възмутено.

— Този Холидей май наистина се оказва гаден кучи син. Да изпратиш такова красиво момиче в такъв гаден град, това може да го направи само някой мръсник! Знаех си, че бях прав. Някой трябва да застреля това говедо.

Морган си отвори бира.

— Не започвай отново. Надявам се да се върне отново, защото имам да й задавам доста въпроси за баща й.

— Мислиш ли, че онзи долу на рецепцията я е зърнал? Може да каже на чичото.

— Тя най-вероятно се е вмъкнала през задните стълби. Но и да е видял, той няма нищо общо с Боб, съмнявам се даже дали го поздравява, радвам се обаче, че можа да се върне в магазина, без да я зърне.

Ясно беше, че младежът беше по-впечатлен от нея.

— Не беше ли страхотно? Какъв живот е изкарала, а още няма и двадесет. На възраст е колкото мен или с една година по-голяма.

— Май имаш нещо предвид.

— Няма нищо срамно, нали? Хубаво е да срещнеш момиче, което е на твоята възраст. Не мислиш ли обаче, че е малко млада за теб?

— Йънг Тик…

— Просто Тик, ако нямаш нищо против.

— Тик, защо се заяждаш с възрастта ми? Дамата може да предпочита мъже с опит. Мислил ли си някога за това? Но хайде да оставим това и да поговорим сериозно. Ако мрази баща си толкова много, а аз съм сигурен, че е така, може да иска да ни каже неща, които никой друг не знае. Тайни, които той никога не би искал да разкрие.

Тикнор погледна през прозореца, надяваше се да я зърне отново, но Морган знаеше, че тя няма да го направи. След всичко това трябваше да се прави на послушна, за да не предизвика подозрение.

Момчето се обърна към него.

— Може и да не иска да направи това, когато разбере, че всичко е сериозно. Едно е да приказваш за себе си, друго е да топиш собствения си баща пред непознати. Тя ни разказа за себе си с гордост, а това може да се окаже препятствие, когато се наложи да ни разкаже за баща си.

Морган усети, че момчето беше право. Можеше не само да се срамува от някои тайни на баща си. Може би се страхуваше и не би рискувала да ги сподели. Разказа им за смъртта на майка си, но това можеше да бъде само съчинена от нея версия, в която тя вярваше. Не е задължително тя да е умряла от удара в главата, който той й е нанесъл. Както Мелани каза, тя е била крехка и болнава жена, може вече да е боледува тежко и това само да е спомогнало за по-бързия й край. Това, което им разказа за майка си, беше казано със злоба и гняв. Съмняваше се, че тя би се решила да разкаже историята на някой друг. След единадесет месеца еднообразен живот, в който не можеше да сподели или да си поговори свободно с никого и постоянно под наблюдението на брадатия тя имаше нужда да се разтовари и го направи и най-вероятно от това й е станало по-добре. Но можеше да промени решението си.

Най-напред трябваше да спечели доверието й. Може би щеше да успее да го постигне, ако се постави на нейно място. Само така можеше да измисли нещо добро.

— Смятам да й кажа, че работим за генерал Хауърд. Точно сега обаче тя не знае кои сме. Усетих, че се съмняваше доста в тази история за отглеждането на коне и за търсенето на нова стока. Това звучи подозрително даже и на мен, защото няма смисъл да идваш във фермерски район, за да търсиш добри коне. Тя може и да не знае това, но може и да го знае. След всичките тези подозрения мисля, че е необходимо да й разкажем истината, това е единственият начин да я накараме да ни се довери напълно.

Момчето започна да пука пръстите си.

— Не ми харесва това, но си мисля, че си прав. Искам да знам какво възнамеряваш да правиш с нея?

— Да я закарам в Боис и да я оставя да говори с генерала. Ако се съгласи да се появи на събирането с генерала… ако се изправи и публично обвини баща си за всичките му злодеяния, това вече ще успее да обърне хората срещу него. Разбира се, може и да не каже нищо и да не помогне въобще. Ако преувеличи с историите, тогава няма да успее да ги настрои срещу него. Тези, които му вярват, няма да променят решението си, ако тя им каже, че той е убил жена си, изнасилвал е деца или е бил разбойник. Но все пак има и други, доста повече, които са на негова страна просто защото мнозинството е на негова страна.