Кит Далтон - Законът на Морган

Тя постоя мълчаливо със зареян поглед, след това продължи:

— Гордея се с това, че в жилите ми тече и индианска кръв, и ненавиждам баща си за това, което той се отгатва да направи с тях.

— Генерал Хауърд се опитва да го спре, аз също. Ти също можеш да помогнеш, но трябва да си сигурна в себе си. Ако не можеш, не го прави.

Тя се приближи още повече към него и той започна да се притеснява. Странно беше да получава ерекция при толкова сериозен разговор.

— Как да ти помогна? — попита тя. — Кажи.

Морган пое дълбоко въздух, след това издиша шумно.

— Генералът е определил масов протест на 20 юли. Той смята, че това е единственият начин да спре баща ти намерението му да унищожи всички племена в тези райони. Ще можеш ли да се изправиш до генерала и да кажеш на хората същото, което разказа и на мен? За това, че баща ти е наполовина индианец, което го прави лицемер. Искаш ли да разкажеш какво е сторил на майка ти? Може да си спомниш и други неща.

— Да, разбира се — отвърна му тя без никакво колеба ние. — Ще направя всичко, което искаш.

За първи път в живота си Морган не искаше да получава ерекция. Опита се да не мисли за това.

— Може да се окаже опасно, предполагам, че знаеш това.

— Да, баща ми ще бъде доста изобретателен и ще иска на всяка цена да ме убие. Той не обича нищо и никой, обича само себе си. Ако все пак някой трябва да отиде в лудница, това е той.

Възбудата му не изчезваше и той се запита дали нямаше да й се нахвърли в близките няколко минути. Тя правеше всичко възможно да го предизвика.

— Ще се постарая да не ти се случи нищо — обеща той. Сега тя се притисна в него.

— Но не ми гарантираш нищо, нали?

— Не, не мога. Но ще направя най-доброто за теб.

— Можеш да започнеш още сега — каза тя и започна да разкопчава панталоните му.

Членът му вече беше твърд като дърво, когато тя го хвана с ръка. Бързо свалиха и нейните дрехи. Когато той разтвори краката й и влезе в нея, тя изпъшка. Разбра, че тази жена знаеше много за секса, и това го възбуди още повече. Той влизаше и излизаше, като придържаше с ръце дупето й и от време на време променяше леко ъгъла, за да чувства по-добре проникването. Тя започна да охка силно, но той даже не помисли за Тикнор, който можеше да се събуди единствено само при сигнал за опасност, а все още опасност нямаше.

Тя не говореше и това му харесваше, но стоновете й изразяваха удоволствието, което изпитваше. По лицето и тялото й започна да избива ситна пот, което направи кожата й да лъщи. Той започна да смуче зърното на едната й гърда, след това на другата и тя изстена. Да, беше доста агресивна и въобще не се срамуваше. А това беше най-хубавото от всичко.

След минута тя се завъртя и той разбра, че иска да мине над него. Нямаше нищо против, затова легна на леглото и тя се отпусна отгоре му.

— А сега аз ще те чукам — прошепна тихо в ухото му.

— Тогава го направи добре — отвърна й той и тя се засмя тихичко.

След това започна да се надига и отпуска с целия си таз върху коравия му член и това го накара да стене. Изведнъж му мина мисълта, че на члена му седеше не коя да е, а дъщерята на Дрик Холидей. Това го накара да се почувства велик. Но когато тя достигна оргазъм, той забрави всичко. Започна със силни свивания на влагалището си, след което започна да се върти и скача като животно, хванато в капан. Накрая се натисна с такава сила към него, че той имаше чувството, че ще я разкъса. Започна да стене от болка или удоволствие и той усети как соковете й мокрят слабините му. Това го накара и той да усети, че стига края. Свърши в нея, като стискаше зъби, за да не извика от удоволствието.

— О, Господи! — каза тя, след като се поуспокои, и се търкулна до него. — Трябва да си почина малко.

Лежаха така един срещу друг, изтощени, но щастливи. Отвън започваше да вали. Приятно му беше да лежи в леглото с тази жена в такава мрачна нощ. Изведнъж се сети за нещо, не искаше да го споделя, но все пак го рече.

— Мисля, че най-добре е още сега да тръгнем за Боис.

— Какво? — Тя беше доста озадачена.

— Късно е, но не е прекалено късно. Навън вали, а чичо ти Боб спи дълбоко. Маршалът и момчетата му също. Целият град се е прибрал и в момента спи. Ако тръгнем сега, ще имаме доста мили преднина, преди Боб да се събуди и да съобщи за бягството ти. Какво ще кажеш? Мисля, че нощта е добра, за да се измъкнем.

— О, боже! — възкликна тя. — Нямам никакви дрехи, палто, нищо.

— Аз също, а и Тик. Би трябвало да имаме, но не сме взели. Имам голяма риза, ще ти дам и шапката си. С каквото и да те увием, няма да останеш суха, но поне няма да ти е студено. Хайде, казвай, че времето минава. Да или не?