Кит Далтон - Законът на Морган

Морган помисли, че това е Дженкинс, затова извика да влиза, но вместо него срещу него застана Мелани. Тя още носеше онази безформена роба, но все пак елегантността й си личеше. Очите й огледаха бързо прашната стая, Морган и накрая се спряха на момчето.

— Мислех, че си сам, а сега виждам, че сте били двама.

Морган не обърна внимание на забележката.

— Какво говориш? Какво те носи насам?

— Успях да се измъкна за малко, защото чичо Боб го боли зъб и отиде да му го извадят. Предупреди ме да не напускам магазина, но аз не обръщам внимание на заповедите му.

Морган все още лежеше в леглото.

— Аха, разбирам. Искаш ли бира?

Тя не обърна внимание на поканата.

— Изглеждаш ми като стрелец — обърна се към момчето. — Веднага си личи. Мислиш ли, че този твой приятел — това се отнасяше за Морган — знае дали си струва да ни следи?

Момчето наклони глава преценяващо, сякаш искаше да каже, че въпреки грубостта й тя си струваше. Остана доволен от това, че се обърна към него. Но тя вече гледаше към Морган.

— И как позна, че съм стрелец? — Гласът му беше самодоволен.

— Баща ми наемаше доста от тях. Познавам ги веднага.

Господи! Не може да бъде, помисли си Морган.

— И кой е баща ти? — Момчето все още си мислеше, че това е само част от шегата, и продължаваше да играе играта.

Въпросът накара Мелани да избухне.

— Знаеш много добре кой е баща ми. Първо пристига този — погледна към Морган сърдито, — а след няколко дена се появяваш и ти. Ако все пак баща ми искаше някой да ме наблюдава, защо ще са му необходими двама?

Ще тръгнете ли след мен, ако реша да избягам?

Морган не вярваше, но явно тя беше дъщеря на Холидей. Ако обаче не го кажеше сама, не можеше да си мисли нищо.

— Не сме тук, за да те шпионираме. Аз съм човек, който отглежда коне на север оттук, нали вече ти казах. Търся нова стока за ранчото ми. Тикнор работи за мен.

— Можеш да ми викаш Тик — веднага се обади момчето.

Момичето го погледна.

— Името ти пасва. 1 1 Tick — кърлеж — б. пр.

Морган продължи.

— Повярвай ми, не сме тук, за да те шпионираме.

— Тогава защо постоянно ме наблюдаваш? Забелязах това още когато пристигна тук. Бях се качила на втория етаж и те зърнах как гледаш, даже имаш и бинокъл, ето го там на прозореца. Ако твърдиш, че това не е шпиониране, тогава какво е?

— Не шпионирам. Ти просто си хубаво момиче, което заслужава да бъде гледано.

— И искаш да ти повярвам, че си надничащият Том, а не шпионин? Обаче не разбирам защо все пак баща ми е изпратил двама. Чичо Боб ме наблюдава достатъчно.

Вече беше време да приключат с това, преди брадатият да се е върнал и да я хване, че не е в магазина.

— Може да ти открием нещо, но ако първо ни кажеш кой е баща ти.

Тя изглеждаше затруднена.

— Искаш да кажеш, че наистина не знаете? Не работите за баща ми?

— Честна дума.

— Баща ми е Дрик Хол идеи, а аз съм дъщеря му Мелани. Единствената му дъщеря, и затова ме наблюдават постоянно.

Това си беше истинска загадка, и то много объркана. И за да я оставят тук, при чичо й, би трябвало да не е наред с главата. Но тя не изглеждаше луда. Волева — да, но не и луда.

— И защо трябва да те наблюдават? — попита Морган.

— За да не избягам. Къде ще избягам без пукната пара? Чичо не ми дава и монета, а всичко заключва в желязна каса. Изпразва касата по няколко пъти на ден, така че в нея винаги има по няколко долара, което е недостатъчно.

Морган изчака да продължи, но тя замълча.

— И за какво е трябвало да те праща чак тук?

Тя го погледна малко по-продължително със светлосините си очи.

— Наистина ли искаш да разбереш?

— Ако искаш да ни кажеш. — Знаеше, че ако натисне много силно, може да се откаже. Надяваше се все пак брадатият да се забави.

Тя седна на леглото на няколко фута от момчето.

— Не обичам баща си — тихо започна тя. — И никога не съм го обичала, всъщност го мразя. Държеше се много жестоко с майка ми, биеше я. Преди няколко години при един от побоите му явно я беше ударил прекалено силно, защото след седмица тя умря. Страдаше жестоко, но той не се съгласи да извикат лекар. Не каза, че това може да му навреди на политическата кариера, но нямаше смисъл и да го казва, то се подразбираше.

След това попита Морган дали може да изпие една бира.

— Само една глътка — предупреди я той. — Нали не искаш чичо ти да те усети?

Мелани вдигна бутилката и отпи.

— Не ме интересува чичо Боб. Той е лайно, което лиже гъзовете на богатите.