Петер Жолдош - Задачата

— Защо?

Предварително знаеше, че няма да разбере отговора, но все пак попита. Нека да свикват! Тя е равноправна с тях и пита.

— Новата орбита трябва да се изчисли посредством анализа на досегашната. Ако спрем „Галатея“ по-рано, ще нарушим предначертаната орбита.

— А горивото? — Грон бе много горд, че успя да се намеси.

— Ще стигне.

Дие гневно изсумтя. Ненапразно се страхуваше, когато се обади Грон. Този отговор бе поражение. Той трябваше да държи в ръцете си момчетата.

— С нас какво ще стане? — запита бързо,преди Грон да е объркал пак нещо.

— Долу има празно помещение, където температурата е под нулата — каза Опе, като че ли през цялото време бе мислил все за това.

— Добре. Значи, ще оставите Аро там. — Дие заскърца със зъби и обра точките. В същото време забеляза, че този израз би го разбрал само Жил. Дори вече мога да им влияя.

— А Мат?

— Да го затворим в кабината му! — постара се Грон. Еви погледна към Неа.

— Не.

— Защо ме гледаш така?! — изписка Неа. — Мислиш, че аз…

— Млъкни! Нищо не мисля.

— Тогава? — заяде се Дие. — По-добре е още сега да изясним всичко.

— И Мат можем да затворим на долните етажи.

— Каак? — проточи глас Грон, мислеше за студеното помещение.

— Климатичната инсталация работи до единадесетия етаж. Ще блокираме асансьора, за да слиза само до петия.

— Да не би да искате там долу да го остави свободен, да прави каквото си иска? — изплаши се Дие.

— Защо не? Ти още не си ли слизала долу? Ако затворим пети и шести шлюз, няма да може да се качи, а с него ще можем да разговаряме чрез вътрешния комуникатор. Ако се държи прилично, може и осветлението да му включим.

Колко ли пъти бе обмислял всичко това Еви през мълчаливите си дежурства, докато изясни всички подробности? — премина през главата на Дие въпросът на Жил. Седна и загледа Мат, представи си го как ходи напред-назад и контролира, измерва, прозява се, как се усмихва и флиртува с Неа и навярно само за нея мисли.

— А как ще му даваме храна? Живият носи много тревоги, но от Мат може да имат още нужда.

— Ще получава храната на седмия етаж. Шлюзът между петия и шестия етаж ще бъде отворен. Там ще оставяме храната. Ако не направи така, както ние искаме, ще остане гладен. А може и с асансьора да поддържаме връзка. Ще бъдем с инфрапистолети.

Неа усети сгоден случай пак да пропищи:

— Храна? На убиеца? На този, който уби…

— Млъкни, Неа! — Равнодушният глас на Еви бе по-лош от удар. — Струва ми се, че и ти искаш да ядеш!

Първият ден, прекаран на тъмно, подлуди Мат. Не бе изминал и един — Всеки час Еви го викаше и го осведомяваше за точното време. На деветнадесетото повикване забеляза, че Еви имаше повече мозък, отколкото предполагаше, и млъкна. Впоследствие го досрамя, че го бе забелязал едва на деветнадесетия час. Бе прекалено уморен, за да може да мисли. Знаеше, че първо трябва да се наспи, но бе изтощен толкова много, че не можеше да затвори очи. На двадесетото повикване той бе още буден. Любезно, доколкото можа, помоли Еви да го остави поне шест часа на мира, за да поспи. Еви се оказа по-великодушен, отколкото очакваше.

— Оставям комуникатора включен. Ще се обадиш ти, когато се събудиш!

— Благодаря.

Спа повече от десет часа. Когато се събуди, повика Еви, каза му, че е гладен и жаден.

— По-късно ще уточним реда за носене на храната, Мат. Но сега те предупреждавам, че ще слезем с инфрапистолет.

— Щом като пистолетът ви успокоява, аз нямам възражения. Искам само да ям и да пия.

— Тръгваме веднага.

Включиха осветлението. На седмия етаж, на извивката на коридора ги чакаше Мат. Бе отдалечен на максимално разстояние от асансьора. От вратата на лифта първо се показа дулото на пистолета.

— Обиждате себе си, не мен, щом толкова се страхувате. Оставете там подноса!

— Трябва да говорим, Мат!

— Не може ли по-късно? Много съм гладен.

— Само по същество и накратко. Какво мислиш за нашия план?

— Моля?

— Искаме да върнем „Галатея“ в залива.

— Това единодушно ли е прието?

— Докато ти командуваше, никога не си питал подобно нещо.

— Вярно е, въпросът беше излишен.

— Тогава?

— Не сега!

— Значи, имаш пред вид?

— Да.

— Тогава помисли. Можеш да ни повикаш, когато пожелаеш!

Дулото на пистолета изчезна и вратата на асансьора се затвори. Колкото и да бе гладен, Мат първо основно прегледа яденето. Порциите бяха два пъти по-големи от обичайните. Все още не можеше да си представи подробностите, но в този момент почувствува увереност, че ще победи. Изяде всичко и отново легна да спи.