Петер Жолдош - Задачата

— Мат! — прошепна Дие.

— Кажи.

— Ти знаеш всичко. Кажи ми, защо ги обичам?

— Не зная.

— Не искаш да ми кажеш.

— Това, което мога да ти кажа, не е цялата истина. Но дори и нея няма да разбереш.

— За толкова глупава ли ме имаш?

— Не, но и аз не го разбирам.

— И… — започна Дие, спря се, след това все пак продължи — и в залива съм ги гледала, всяка вечер ги гледах над хълмовете или как се утешаваха по вълните. Обичах да ги гледам най-много, когато излизах на брега и погледнех към водата — над мене и под мен имаше звезди. Започваха от краката ми, където последната вълна се галеше с брега, и бяха навсякъде около мен. Но…

— Продължавай, Дие! Не се сърдя, че сега говориш така за залива.

— Не мога.

— Какво?

— Не мога да продължа. Само знам, че там звездите бяха други.

— Разбира се, Дие, пречупването на светлината…

— Пак ме смяташ за глупачка. Не става дума за това.

— А за какво?

— Там, там — измъчваше се Дие, — там те бяха частица от нещо, което бе всичко за нас. А тук…

— Разбирам те, Дие.

— Сега вече и аз разбирам. Само дето не мога да се добера до нищо. Ти също.

— Затова и не мисля за залива — излъга Мат, — може да се гледат звездите, но да се мисли за…

— Мат, мога ли да те попитам нещо?

Крехко тяло и изящна глава, обърната към небето. Очи, жадно поемащи блещукането на звездите. Жил разбираше малко от изобразително изкуство и сега изведнъж го заболя, че не може да улови този миг на неподвижност, за да го увековечи.

— Разбира се, че можеш да ме питаш.

— И с Неа ли сте разговаряли за звездите?

В командната зала зацари тишина. Еви стоеше неподвижен до стената, дори позата на Дие не се измени. Трябва да отвърне веднага, и то равнодушно.

— Не — може би гласът ми е малко по-провлачен, отколкото трябва, — не сме разговаряли за подобно нещо.

Мат пристъпи към пулта и изключи екраните. Дие дори не помръдна, само очите й се обърнаха към него. Мат срещна погледа й. От гнева, който извираше от него, усети, че кожата по скулите на лицето му се обтяга. Долен и мръсен капан ми скрои, Дие! Няколко красиви думи за звездите и аз глупаво се намъкнах в клопката! Ще ми платиш за това! Но не сега, а когато не очакваш, защото сега би се зарадвала най-много, ако закрещя. Но ти си скромна и умна наблюдателка и най-малките промени, които откриеш по мен, ще те зарадват и ще ги обърнеш против мен. Не съм начеващ играч, Дие! Сега го изигра прекрасно, но втори път няма да успееш.

— Стани оттам, Дие! Имам работа. Мат седна и натисна наслуки няколко копчета. По таблата с уредите отново започна огнената игра. Червена и зелена светлина обляха фигурата на Дие, докато отиде до лифта.

Еви тръгна след нея, като че ли искаше да я пита нещо, но Мат веднага му заповяда да се върне. Вратата на асансьора безшумно се затвори след Дие и Еви отново тръгна назад към стената.

— Седни най-после! — рече му Мат. — През цялата смяна ли ще тъпчеш там?

Еви седна послушно на най-отдалеченото от Мат кресло, до радиолокатора. Очите му дори за секунда не се отклониха от светещото кръгло рибешко око.

Случи се в края на цикъла, през последните шестнадесет часа на Аро. Невъзможно бе другите да не узнаят за станалото. В началото на смяната нищо не показваше, че Аро е толкова зле. Седеше тихо, както преди, и гледаше пред себе си. Мат отдавна извършваше контрола на двигателите. Опе бе още на смяна, ако се наложеше нещо, щеше да го извика. После Опе слезе и както винаги, Мат изчака да се качи Неа. Аро дълго гледа излизащата от асансьора Неа и безмълвно протегна към нея ръка. Неа не забеляза, усмихваше се на Мат, който седеше до командния пулт. Тогава от гърлото на Аро се изтръгна неясен хриплив глас. Грамадното му тяло, раздрусвано от този глас, сега се наклони и главата му тупна на пода. Опитаха се да го съживят. Опе се върна, тъй като Мат се бе забавил твърде дълго горе. Преди Мат да му попречи, Опе веднага се втурна по коридора с жилищните кабинки и разбуди останалите.

Аро агонизира дълго, достатъчно дълго, за да могат втурналите се Грон, Еви и Дие да се разбудят напълно. Мат и Неа го вдигнаха в креслото. Всички се бяха натрупали около него и ужасени, следяха конвулсиите и все по-рядкото му дишане. Неа не бе на себе си. Обгърнала краката му, тя ридаеше на глас. Дие бе събрала всичките си сили, за да не се издаде и тя, но после от все сърце желаеше плачът на Неа да потисне този глас, с който Аро се прощаваше с живота. Еви и Опе стояха със стиснати зъби. Грон триеше очите си — трудно бе да се каже дали това бе признак на скръб или на трудно събуждане. Мат улови пулса на безжизнено увисналата ръка. Съвършено чисто табло — проблесна в мозъка на Дие. Учуди се, защото нищо не разбираше. Какво значи табло? Жил ли мисли в мен? Изведнъж намери значението на думата и това я ядоса още повече. Жил е прав. Ах, как би желала сега Аро да скочи отгоре им и да ги подреди добре.