Петер Жолдош - Задачата

Но настъпи моментът на безкрайността, когато след последната въздишка напразно чакаха следващата. Аро се строполи и от сгърченото му лице изчезна и последната останка от напрежение. Главата му бавно се обърна настрани и клюмна завинаги. Мат затвори очите му. Плачът на Неа се превърна в писък.

— Не, не, не, не искам! Не е истина! Аро, върни се! Не… не… не! Аро!

Дие на драго сърце би удряла с крак, ако гневът й не бе намерил по-добър отдушник. И това ли й прошепна Жил? Не, Жил сега го нямаше и „Галатея“ изчезна. Намираха се в залива, на малката кръгла полянка сред колибите, където, седнали на плоски камъни, старците раздаваха правосъдие. Жената е твоя дотогава, докато можеш да я задържиш при себе си! Такъв е законът! Но по-силният закон бе, че убиецът отслабва мощта на цялото село. Убиецът е убиец на всички! Дие посочи Мат с ръка:

— Ти го уби!

— Млъкни, Дие! Чуй се какво говориш!

— Много добре знам какво говоря! Ти го уби! Този — обърна се към останалите. Убиецът не можеше да има име, — този вече не е човек! Сега ще ви разкажа….

— Млъкни!

— Няма да млъкна, защото този…

Дие получи подкрепа, откъдето не очакваше. Неа се повдигна и започна да пищи:

— Той е! Той е! И аз зная, че е той! Още преди Дие го знаех!

Отвращението на Дие потисна думите й. Тя се осмелява да говори? Заедно го правеха и сега…

— Стига! — Мат се опита да надвика Неа. Хвана я за рамене и започна да я друса. — Млъкни! Млъкни, Неа! Не е истина! Ти знаеш най-добре. Единствено ти знаеш цялата истина.

— Уби го! — изписка Неа.

— Не! Не съм го убил! Тези две жени — обърна се към мъжете — изведнъж се побъркаха. Не съм убиец! Не ми ли вярвате?

Грон замига объркано. Опе каза, че Неа постоянно се смее. А сега тя плаче и обвинява Мат. Истина е, че Мат наби Аро, но ако беше от боя, нямаше да живее толкова дълго. А и първа го каза Дие, не Неа. Защо го каза? Сега ме гледа и чака… Какво чака от мен? Командир е Мат. Наистина пръв в лодката бе Аро, но Мат доказа, че…

Неа успя да се измъкне от ръцете на Мат и юмруците и се забиха в гърдите му.

— Убиец! Убиец! — И колкото повече удряше, толкова повече се настървяваше, докато на крал изнемощя и започна да отстъпва.

— Не я оставяйте! Не виждате ли, че се побърка от скръб?

Грон би помръднал, ако креслото с Аро точно тогава не бе паднало на пътя му. Опе я настигна с два скока, хвана я за косата и я дръпна назад. После много бързо, Грон не можа да разбере как стана, прошепна в тила на Мат, който се бе навел над възнак падналата Неа.

— Убиец си! — продума Опе, когато се изправи. С невъзмутимо изражение на лицето наблюдаваше как жената на някогашния му чичо се опитва да се освободи от силните ръце на Мат.

— Не Мат ни доведе дотук от залива — продължи Опе, — но той ни попречи да се върнем. Той искаше да тръгнем по този път, в който всички рано или късно ще измрем.

От стартирането досега Опе общо не бе говорил толкова.

— Но… — обади се Грон.

— Млъкни! — прекъсна го Дие. Преди Грон да каже някоя глупост, Дие трябваше да знае какво искат двете момчета. Нямаше никакво желание да подредят и Грон така. Грон бе силен, но те бяха двама. — А сега какво мислите да правите по-нататък?

Нарочно натърти последната дума. Нека те кажат първи!

Еви разбра по-напред от брат си за какво мисли Дие.

— Ще се върнем обратно.

— Ще можете ли?

— Иначе не бих го казал. Цялата тази ориентация е много по-лесна, отколкото Мат важничи с нея.

— Сигурен ли си?

Грон искаше пак да се намеси, но Дие го прекъсна и той послушно млъкна.

— Да!

— Колко време ще трае?

— Пътят към залива ли? Не мога да го изсмуча от пръстите си.

— Не. Колко време ви трябва, за да обърнете „Галатея“?

— Първо трябва да направим изчисления. Може би две-три седмици.

— А той? Убиецът? — Неа почувствува, че е време и тя да се обади. Страданието й е голямо, но няма да се остави тези хлапаци да уреждат всичко през главата й. И Дие е по-млада от нея.

Еви я погледна, но тя не искаше да знае какво имаше в очите му.

— А убиецът? Убиецът?

Дие се страхуваше да не би Неа да полудее пак, но този път тя щеше да се нахвърли отгоре й.

— Ще видим. — Гласът на Еви удари като камък по дъската на лодката. — Ще решим по-късно заедно с теб — прибави, за да не останат съмнения в нея, — известно време ще имаме нужда от него.

Това бе достатъчно за Дие.

— А докато продължат изчисленията, всичко по старому ли остава?

— Да. „Галатея“ няма да започне да спира, докато не изчислим орбиталния път.