Петер Жолдош - Задачата

Отново и отново прослушваше материала на Сид, като следеше собствените си ударения на речта; повтаряше ги два-три пъти, а по-трудните отрязъци и някои изречения — до петдесет пъти.

Това бе измерителна и изискваща много напрежение работа, но истински трудното започна, когато изрече за пръв път: „Аз, Сид.“ Уму получаваше дневната си дажба — никога през живота си не бе ял толкова много — почиваше доволен на спиралата с отдавна оздравяла рана. Ако му се приспеше твърде много или му се приискаше да мързелува, освежителната струя на душа свършваше добра работа. Жил мълчеше, наблюдаваше и чакаше със страха на експериментатор, който прекрасно знае, че всичко зависи от успеха.

Дни наред говореше на глас, гледаше във всяко изречение да вмъква тези две думи „Аз, Сид“, след това даде команда на Ваня — доста трудно му бе да обясни какво иска — да занесе в кабината на Норман всичко, каквото бе останало от него.

Когато Ваня изпълни задачата, Жил се пренесе в кабината на Сид и взе личните вещи на навигатора. Наблюдаваше снимките и постоянно повтаряше: майка ми, сестра ми, племенниците ми (сигурно имат вече внуци, ако са още живи, но това сега не е важно), снимки на колеги от построената в кратера Нансен навигационна база, недалеч от северния полюс на Луната, където работеше Сид, преди да тръгне с кораба. Дори и не предполагаше, че Сид носи толкова много неща със себе си. От стената великият Алберт доволен наблюдаваше Жил. Погледът му сега бе обнадеждаващ.

За едно нещо, може би за най-важното, дълго търси ключа. Той бе кибернетик и работата на навигаторите въобще не го интересуваше, а Сид трябваше да обича науката повече от всичко. Във филмотеката отново разгледа купища микрофилми по навигация, но не можа да се въодушеви. След многоседмична подготовка на края седна като Сид под полукълбото на големия консоциатор и по време на подготовката на репрограмирането се стараеше да си внушава горещо желание към навигацията: „Обичам навигацията, аз съм отличен навигатор, моята работа е най-прекрасната на света.“ Методът бе примитивен, но може би целесъобразен. Жил добре знаеше, че желанието е способно да раздвижи енергията в небивали размери.

Настъпи време да анализира подробно репрограмирането. Напредваше от секвенция на секвенция 4 4 Секвенция — закономерност, последователност (техн.). Б.пр. Резултатът бе по-добър от очаквания. С особено внимание анализира територията на речта. Сложните вълнообразни линии по осцилоскопа, познати още от института, го успокоиха. Сид ще има значително по-малко неприятности с говора.

На следната вечер, когато привършваше анализа, взе малка доза успокоително. Уму повечето спеше лошо, пречеше му одеялото, смущаваше го шумът от климатичната инсталация — която Жил въобще не забелязваше, — но най-вече го тормозеше чувството на затвореност. Сутринта провери инфрапистолета, после повика поред роботите. Североизточният квадрант сигнализира за много движещи се обекти в една далечна долина. Характерът на тяхното движение наподобяваше дейността на събрани около огън ловци.

Наряза на ивици едно одеяло и обви с него дебело ръката на Ваня. На този, който щеше да бъде Сид, той трябваше да осигури всички удобства още от първия момент.

Повече от час как заобикаляха храстите, когато Жил реши, че следващият хълм ще бъде вече последен.

— По-бавно — напътстваше той Ваня, — след мен!

Като в по-раншния си живот, когато Уму се прокрадваше подир някоя плячка, Жил предпазливо се катереше по хълма.

— Спри — изсъска, когато се изкачиха и посегна към малката кутийка, пъхната в колана. По-добре щеше да бъде, ако превключи робота от устна връзка на радиокоманди. Един-единствен съмнителен звук би изплашил народа на ловците. Ваня бе зад един храст, чиито листа прикриваха предателския му отблясък.

Дълго се ослушва, но долината бе тиха. Не можеше да знае какво се бе случило с народа на ловците, откакто ги бе оставил. Всеки ден установяваше с радара, че са все още живи. Бе се погрижил да получат достатъчно Грухтящи. Но доколко бяха наясно, че са пленници, и дали това състояние се бе отразило на поведението им?… Дали ще избягат, или ще го нападнат? Няма да заведе Ваня сред тях, дори и да е установен на радиокоманди. Не може да раздели вниманието си между робота и племето. Ако видят Ваня, ще се разбягат като…

Иззад гъсталака, покриващ дъното на долината, се дочуха остри пискливи гласове. Крясъкът на жените край огъня явно не се бе променил. Вечен като живота на племето. Сърцето му се сви. За нищо не искаше да знае, само да можеше да слезе там, край огъня, дори и край най-последния… Да бъде сред тях, да не е самотен. Това мъчително желание бе толкова силно, че дори страхът от Дау се превърна в желание да го види.