Петер Жолдош - Задачата

Противно на волята си, трябваше да мисли с признание за Биънс, защото методът му, който се отнасяше до разумните черти на индивида, беше по-добър, отколкото очакваше. Ако тръгне откъм разума, подчинеността и волята ще му служат по-послушно.

Идеята му дойде на ум, когато стягаше роботите в склада. От избраните подготви за живот шест метални чудовища. Уму се страхуваше малко от тях, но това не разтревожи твърде много Жил — и те послушно започнаха да пълзят към долния въздушен шлюз. Сега трябва да отиде в командната зала — само оттам ще може да направлява напускащите „Галатея“ роботи — и там трябва да застане срещу нещо по-лошо от озъбения Норман. Значи, трябва да се подчинява само на разума и на силата на доводите, може би така ще бъде по-поносимо. Това, което се случи снощи, не бива да се повтаря никога вече. Помисли си само, ако Уму бе способен да направи всичко това, как би се отнесъл към заловения. Сигурно щеше да падне на колене пред него и да го обожава като господ… Ама че глупост, Уму не познава още господа. Боговете са създадени по-късно от хората, после унищожени от тях и отново са оставили само човека. Това са твоите спомени. Но и това е глупост. Не, не бива да разсъждава за това поне сега. Чувствуваше, че няма да се измъкне от тези мисли, само ще се придвижи по-далеч, зад границата на видимото бъдеще.

Непосредствената цел, значи, е месото — в устата му се насъбра слюнка — и всички онези действия, които спомагат за набавянето му. Въздъхна дълбоко и влезе в командната зала. Срещата бе по-лека, отколкото очакваше, но за това много му помогна любопитството. Историята на тези няколко дузини часа — от момента, когато седна под шлема на консоциатора, до момента, в който Ваня се строполи на пода — естествено се сля в онова същество. Предположения можеха да се правят за много неща — една от най-простите загадки бе появата и падането на Ваня — запаметяващото устройство за манипулациите на Мозъка съхраняваше не само реда на получените заповеди, но и времето на тяхното получаване, но като цяло никога повече няма да се възпроизведе. Наистина, не е и необходимо. Пристегна корема си, предупреждавайки се, че трябва да гледа на млякото само като на временно решение. Нужно е месо!

Автоматиката на въздушните шлюзове още включваше Мозъка, когато според програмата трябваше да се отвори долният въздушен шлюз пред замаяния и направляван от инфразвука Уму, който накуцваше към „Галатея.“ Повери командването на роботите, предавателят изчака, докато светнат и шестте лампички, и роботите бяха готови за радиозаповедите. Отвори шлюзовете и металните чудовища бавно заизлизаха от „Галатея“. След двадесет метра, когато ги виждаше вече на екраните, изкомандува „стоп“.

Проста и лека задача, но за къде да ги програмира?

Мозъкът ще има нужда от всеки свободен капацитет, може би и това няма да е достатъчно. На края се спря на командната система на двигателите. Когато стане нужда, роботите вече ще са се върнали. Включи готовата програма към предавателя и шестте робота потеглиха. Известно време ги наблюдава как се движат сред храстите, избягват дърветата и по-обраслите места, след това отново поемат посоката, определена им от командата. Напредваха бавно, но знаеше, че с тази скорост употребяват най-малко енергия, а и така ще стигнат сигурно до целта. След няколко часа ще спрат и според програмата ще се окопаят, доколкото могат, за да не може да ги отвлече поройният дъжд. И тогава лъчението на страха на петкилометровия пръстен ще обкръжи „Галатея“, така че да действа на всички, които искат да се измъкнат от него, но да пропуска идващите към кораба.

Преди да включи Ваня, се постара да обсъди още веднъж всичко. Говорът все още можеше да бъде опасен. Ако Ваня не го разбере, не е голяма беда, но какво ще стане, ако поиска да се защищава срещу неразбираемите звуци? Биотоковите команди са по-сигурни, да кажем, с минимална дистанция от три метра. Така Ваня и да падне — защото сигурно в началото ще бъде много неподатлив на волята на Уму, — няма да се пребие. Завърза към себе си рецепторите на биотоковото командуване, двата на краката и двата на ръцете. Раната от копието му пречеше. Значи, и ръката на Ваня ще се движи трудно. На кръста е достатъчен и един рецептор, за врата е излишен. Засега Ваня няма да има нужда да си върти много главата. На върха на главата на робота ще инсталира инфраизлъчвател — с честота, предизвикваща страх, — лошото е само, че и Уму ще се страхува от него. Но страхът може да се превъзмогне с разума, а и копчето на излъчвателя ще бъде у него. Ще сложи колан на кръста си и ще го пъхне в него. Пак там ще сложи и лъчевия пистолет — не „кроткия“, работещ само с инфразвук, а този, който прерязва дървета и топи скали, който унищожава всичко, което попадне под лъча. На тази планета досега не му се е удало случай да го използва, дори не знае къде да го търси. Но в някой от складовете ще го намери. Ще бъде малко тежичък за Уму, защото и за земен човек не е лек — жалко, че не може да го повери на Ваня, — но може би ще бъде още по-трудно да го употребява. Тогава няма да го ползва. Сети се за Дау — Уму се зъбеше по спиралата — и за миг се обезсърчи. Може ли да излезе с такова оръжие? Но трябва месо! Този закон остана толкова силен, както някога, когато Уму още живееше сред народа на ловците. Ще го вземе! Отвори гърба на Ваня и превключи командването на късовълнови биотокове. Минимална дистанция три метра. Това означава, че ако пристъпи по-близо до робота, Ваня спира. Максималната дистанция установи десет пъти по-голяма и без това няма да се отдалечат на по-голямо разстояние. Докато се занимава с гърба на Ваня, няма да има нищо опасно, но копчето, което ще съживи робота, се намира отпред, на гърдите му, на тази тъмносива…