Петер Жолдош - Задачата

Трябва да промени стратегията. Първо да види откъде идва болката. Ще го сложи точно на мястото му — на стълбицата на втората спирала. След това спокойно, преднамерено ще се приближи към нея. Един път само да я пипне….

Значи, болката! На лявата ръка. Тайно го обзе щастието, защото познатите думи го тласкаха към желаната спирала — чувствуваше изгаряща и в същото време режеща отвътре болка. Ако е от централен произход, трябва да се вземат под внимание аферентните полета…

Сгреши, когато твърде много се замисли за това. Протегна лявата ръка пред тялото и усети болката. После тя се усили, трябваше да реве. Дори на очите си не можеше да заповяда. Но ги отвори, за да види кое боли така нетърпимо. Целият този хубаво замислен план за впримчване на стълбицата рухна.

В момента, когато видя кървящата рана, вместо да се обърка, всичко удивително точно застана на мястото си.

— Ама че си глупав, Жил! — изрече го и изведнъж щастливо оприличи спомените с желаната спирала. — Трябва да я превържеш, не чувстваш ли, че кърви!

Неуверено се изправи, голите ходила се плъзнаха по пода на командната зала. Креслото, където Норман лежеше, бе празно и как е попаднал тук Ваня? И защо е паднал, и какво е това…

Не.

Първо раната. Ако не предпази тялото от нея, кой знае кога ще успее пак. Уму се гърчеше на другата спирала. Или Уму е на втората, безкрайна редица от спомени,които са и негови изцяло, до момента, когато копието на Хаим проряза ръката му. Жалко, че инфразвукът предизвиква няколкочасова ретроградна амнезия. Никога няма да узнае подробностите на пътя, от копието на Хаим до фотьойла в командната зала под шлема на консоциатора.

Едва на стълбите забеляза, че е куц. Това няма да може да преодолее. Наистина и по-лошо можеше да бъде, с половин ръка или с болен орган… От рецепторите и от мозъка можеше да се изисква всичко, но такава селекция е невъобразима. Трябва да направи сравнение с филма на Еди и едва тогава да задействува програмата. Разбира се, не е лошо да узнае и на каква възраст е. Навярно е млад, но това е несигурно предположение. Трябва да се знае каква е средната възраст на съплеменниците му. Иначе няма да разбере, колкото и да се мъчи да изчислява…

Само да не настане онази луда надпревара с времето, както когато се роди планът.

Разхвърленият лекарски кабинет и сега го изпълни с доволство. Трябва да внимава с кабелите и спойките и да се примири, че е куц. Ако Уму не бе хром, никога нямаше да може да се движи така предпазливо. А от системата ще има още нужда.

Пръстите бяха по-несръчни от управляващата ги воля. Дълго се мъчи, докато на края след дезинфекцията успя да спре кръвоизлива. По-грубата козина от двата края на раната пречеше на колоидния слой, но където трябваше, залепна добре. Потърси и обезболяващо, но посмя да поеме само четвърт от обичайната доза. По-лек е поне с двадесет и пет килограма, а такава нервна система не е свикнала на подобно въздействие. По-добре да боли, отколкото да се отрови. За фортферт и дума не можеше да става. Изкушавайки се, въртеше в ръцете си таблетката и си спомняше за чистотата и бързината на мислите… Но фортфертът действува чрез formatio reticularis 1 1 formatio reticularis — мрежесто образувание в мозъка . Оттам на една крачка е системата thalamus и limbocus 2 2 thalamus и limbocus — анатомична част на главния мозък. . А системата limbicus, както и да я нарича, е Уму. Опасен експеримент.

Запъти се към душа. Бе окървавен до лактите и се надяваше, че от студената и топла вода ще получи поне част от онова, което можеше да му даде фортфертът.

Напразно се настройваше по коридора. Когато застана пред огледалото, той ужасен отскочи и съмнението отново го загложди. Картината от огледалото бе твърде отблъскваща за него. Куцият му крак бе по-къс с повече от пет сантиметра. Бръчките по неокосменото му лице сякаш бяха на Матусал 3 3 Матусал — библейско лице, смятано за най-дълголетния човек (уж живял 969 год.). Б.пр. , гъстата коса изникваше изведнъж от веждите. Само в очите намираше утеха. От необичайно силната светлина зениците се бяха свили до връхче на игла, но тъмнокафявите очи дори и в този непривичен за тях момент не бяха изгубили остротата си.

Разумни са, помисли си обнадежден, и още по-разумни ще станат. Усмихна се насърчително на огледалния си образ, за да се ужаси веднага от гримасата си. Това тепърва трябва да тренира. Рефлексите на мускулите не могат да се изменят толкова бързо. И сега, когато го изпита върху собствената си кожа, разбра, че великият Биънс е бил мошеник. Не мошеник, а страхливец, бърборещ за морал, етика, хуманизъм и всички му вярваха! Когато определяха в каква степен вложеният в електронния мозък човешки интелект възприема чрез вълните на консоциатора преобразения маймунски череп, Биънс махаше любезно с ръка.