Петер Жолдош - Задачата

Условието за състрадание е липсата на непосредствена опасност за живота и пълния стомах. Още няколко години, още няколко хиляди убити космати и това чувство навярно ще получи име. Тогава повече беззъби старци ще останат живи и безнадеждно ранените в битките ловци ще могат да ядат. Силата на племето е в многото храна. Какъвто и ден да настъпи, каквито и да бъдат прищевките на случайността, чувствата и поведението на племето, действителността означава само храна — по-красноречива от думи и понятия. Но Уму се бе родил твърде рано за това. За живота си, след като излезе от закрилата на Яда, можеше да благодари единствено на собствената си сръчност.

Разбира се, грубо бе да се нарече сръчност този изключително сложен процес, при който никога не се пристъпиха границите на способността за приспособяване, означаващи използван опит и развитие. И късмет, разбира се, но в същото време създадени и придобити способности, угодни или неугодни на случайността, но никога с крайни поврати. Безусловно Яда, слабата привързаност на Тиак, закачките на кавгаджията Ре, който обичаше да унижава по-слабите от него, ако го вършеше безнаказано, безпределната безразличност на собствената му майка Тама и не на последно място ненавистта на Дау — всичко това се дължеше единствено на обстоятелствата и на куп още причини, които, въпреки че окуця, му позволиха да живее.

Обработката на съвкупността на компоненти в тази незначителна част от Вселената можеше да извърши единствено електронният Мозък на „Галатея“ — ако му бяха възложили тази задача. Но Мозъкът не получи от Жил инструкции да анализира живота на дивия куц човек, принадлежащ към едно по-развито племе от планетата. Между смъртта на Жил и раждането на Уму много стогодишни пръстена пазеха спомена от изгорената кора на дърветата причинена от излъчването на реакторите на „Галатея“. Не, Мозъкът бе зает с друго. Засега изпълняваше стриктно програмата. На разстояние, по-близо от километър, при индикация за всяко движещо се тяло над сто килограма, се включваше автоматична сирена, а след шестдесет секунди се задействуваше и лазерният лъч. Жил зле бе преценил времето за реакция на Двурогите или поне не бе мислил, че са толкова глупави. Това причини унищожението на много Двуроги и напълни доста стомаси на народа на Вай. За по-нататъшните раздели от програмата сравнително рядко идваше ред; независимо от теглото на движещото се тяло до 50 метра действаше инфразвук с честота, която при живия организъм обикновено индуцира страх. Когато нивото на радиоактивността, определено от Жил, спаднеше, двете точки на програмата се изменяха. Мозъкът изключваше сирената и сигналите от опипващите рецептори на вътрешния петдесетметров пръстен се поддаваха на по-сложна система. Смисълът, който Жил бе вложил в програмата, естествено, Мозъкът не би могъл да знае. За него търпимата граница на оправданията и отговорите и техните вариации бяха заповед за пристъпване към следващата акция.

По странен начин народът на Вай, въпреки ниското си развитие, разумно възприемаше една част от програмата. Онова виеше и убиваше, след това не виеше, но убиваше и не биваше да се приближават до него. Това обаче не бе доведено до съзнанието на ловците, защото те по съвсем друг начин искаха да завладеят народа на Вай, а тази нищожна зависимост може би щеше да промени съдбата не само на Уму, но и на цялото племе.

Уму предчувствуваше нещо лошо. Стоеше, както бе привикнал след смъртта на Яда. Тежестта на тялото му бе върху здравия крак, а лявото му рамо усещаше гъделичкането на листата на храстите. Едно съмнително движение край огъня и куцият му крак за миг ще поеме тежестта от здравия и след секунда дори и клонките на храстите няма да трептят след него.

Еор придружаваше думите си винаги с поривисти движения на ръцете. Дау бе станал гневен от момента, когато Еор произнесе името на Уму и ловците се развълнуваха още повече. Никой не смееше да предприеме нищо, за да не накърни авторитета на другите. А за промяна в реда на авторитетите има две възможности: воинската доблест или пряк двубой. И в двата случая решава Дау, той определя мястото на бойците край първите два огъня на победното пиршество. Пак той избира кои ще се бият помежду си, преди да са си сторили нещо един на друг, което би накърнило вече интересите на ордата. На живот и смърт можеха да се бият само за първото място. Този, който победи, милостиво прегръща другия, който хуква да бяга, защото знае, че в следващия момент противникът му и Дау ще се нахвърлят заедно отгоре му. Всеки би могъл да намери по един път плячка, дори такъв авторитетен ловец, какъвто е Еор, та дори и десет пъти. Тогава най-много да развали настроението на Дау. Но защо тъкмо Уму?…