Петер Жолдош - Задачата

Месото над огъня държеше Ваня. Ръката на робота бе безчувствена и много по-издръжлива на горещина. Ако мъчителният глад не подтискаше всяка мисъл, Жил би се хванал за корема от смях. Комична гледка — Ваня послушно въртеше месото на огъня.

Най-после месото доби цвета, който дълго жадуваше да види — леко зачервено с бледорозови жилчици,- и изключи Ваня.

Месото бе парещо, като го духаше, той го прехвърляше от едната в другата ръка. От размазаната кръв мръсната му длан стана още по-зацапана. Жил мислеше ужасен за основните изисквания на хигиената, но те въобще не интересуваха Уму. Когато нямаше вече опасност да изгори устата си, Уму отхапа. Неописуем вкус се разля в устата му и той загълта бързо, без дори да дъвче едрите залъци, като че се страхуваше да не би някой да му ги отнеме. Уму заръмжа от удоволствие, а Жил в същото време изпитваше срам.

След като се засити, остана месо за още три дни. Той уби още едно Грухтящо, докато носеха с Ваня месото на първото до „Галатея“. Внезапно се натъкна и на трето не без помощта на Мозъка. Нямаше и четири часа, откак лазерният лъч го бе поразил, а дивите кучета и грифовете вече го бяха нападнали. Странно, но дивите кучета въобще не се страхуваха от Ваня и усещаха, че с това единствено куцо двукрако лесно ще се справят. Жил трябваше да избие с лъчевия пистолет много от тях, докато разберат на края, че това е по-страшно от тоягата или копието.

Хладилните шкафове на лабораторията не бяха пригодени да поемат огромното количество месо, което донесоха с Ваня. Затова изпразни два склада и нагласи климатичните им инсталации на точката на замръзването. Това консумираше много енергия — разбира се, това за запасите на „Галатея“ бе нищо, — но не искаше следващите седмици да тича отново за месо.

Отначало започна да се учи да говори с всички способи, които му идваха на ум. Постоянно преглеждаше връзката Уму-Жил. Часове наред измъчваше езика си, четеше дълги текстове, след това ги прослушваше и се гневеше, когато чуеше повече грешки от репродуктора, отколкото очакваше. Насилваше ръцете си с все по-сложни задачи, събираше връзка излишни инструменти, само за да може после с търпението на диамантен шлифовчик да ги подреди отново. Отвертката се огъна между пръстите му, поялникът изгори ноктите му и когато на края изнемощя, пристъпи за анализ към Мозъка. Много Грухтящи паднаха покосени от лазера. Народът на ловците бе пленник, но не гневът на Уму ги направи пленник. Щеше да има нужда от тях и затова трябваше да ги пази, колкото може по-добре.

Когато Ваня най-после го разбра, бе велико събитие. Не искаше да рискува, затова се опита да командва робота с думи, вместо с биотокове. Ваня се подчини и сега вече можеше да му поверява и по-сложни задачи.

Месото опече на запаления до „Галатея“ огън. Опита на електронната пещ, но явно вкусът не се понрави на Уму, вероятно ароматът на дима, на който бе привикнал цял живот, бе незаменим. През тези седмици Уму трябваше да се пригодява към толкова много неща, че Жил се занимаваше с него повече, отколкото за собственото си тяло, когато и да било.

След установяването на устната връзка Ваня сам ходеше в склада за месо, събираше приготвените клони и по централния команден репродуктор даваше отчет колко минути държи месото на огъня. С тази и още много самостоятелни дейности спестяваше ценни часове на Жил, който — както в началото предполагаше — все повече страдаше от липса на време.

Искаше да изчака още, да продължи да обучава Уму, но забеляза, че контролът на различните устройства на „Галатея“ и по-късно няма да му отнеме по-малко време. С това разпределение на времето трябваше да чака още месеци наред, докато достигне исканото максимално ниво. Вълнуваше го експериментът, нетърпеливото любопитство от ден на ден все повече го измъчваше. Една сутрин най-после се реши да започне.

Седна на креслото пред Мозъка и затърси из онзи сектор на запаметяващото устройство, който помнеше всички отметки по пътя, и онази част, където участваше гласът на Сид. Най-много бяха диалозите с Норман за уточняване и корекция на навигационни данни, или напътствия към Максим, който се занимаваше с двигателите. Грижливо прехвърли тези оригинални части в свободните запаметяващи масиви. След няколко дена усърдна работа имаше на разположение толкова материал, че чуваше само гласа на Сид. От този момент в продължение на една седмица излизаше от командната зала само за да спи. Ваня печеше месото в определеното време, занасяше му го предано, след това се връщаше да загаси огъня и да потърси нови клони за следващия път.