Мишел Жори - Планетата на кравите

Първото ЕЧНП се показа от аквариума, в който миниатюрни подводници и морски животинки колкото човешки пръст се бяха впуснали в безкрайна битка с променлив изход. Ромен взе наметката си и отбеляза часа на появяването: 23. 43. Време беше.

Дебел жълт гущер излетя към лампата, мърдайки с антени. Обиколи светлината, а крилете му шумоляха като смачкана хартия. После се спусна към Колет, но тя успя да отскочи и се развика: „Мръсна гадина! Мръсна гадина!“ Гущерът тупна на килима и се пръсна в слузеста локва, която бавно попи с мелодичен звук. Откъм блока „Баня-грижи“ се чу силен пукот и Колет се сви на фотьойла със затворени очи, „Започна се!“ Ромен се отправи към мястото, откъдето идваше шумът. Насреща му се хвърли насекомо, голямо колкото куче, с червени крила, украсени с черни пречупени кръстове. Той не се отдръпна достатъчно бързо и косата и горната част на лицето му се опърлиха. По дрехите му пробягаха искри. Насред стаята избухна кълбо дим. Колет се изправи с вик. Ромен измъкна от колана си визирпокета и го насочи в празното пространство. Гигантското насекомо се разсипа в пепел по мокета. Мястото му се зае от риба с човешка глава и плавници, наподобяващи крила на прилеп, която бясно започна да кръжи над Ромен…

Ако чудовищата бяха електрически същества, как ли щеше да им се отрази изстрел от същия тип? Визирът изпусна синя дъга, веднъж, два пъти… неспирно. Ромен забеляза, че зарядът на оръжието рязко спада, рибата се изду, човешката й глава изчезна и се замени от птича. Продължаваше да кръжи над главата му. После изведнъж се насочи право към тавана и изчезна. Ромен си пое дъх и избърса потеклата по челото и врата му пот.

Нямаше време да седне. От ТИТ-а, чиято клавиатура тракаше бясно, се появи виолетов октопод с щръкнали жълтеникави бодли. Чудовището изхвърли еластичното си пипало към Колет и на ръката й веднага се появи дълга драскотина. Младата жена не извика. Големите й сини очи гледаха Ромен с възхищение и ужас. Като че ли за момент консултантът от Пълна сигурност бе озарен от истината. Но просветлението трая кратко; ЕЧНП се завръщаха с пълна сила. Трябваше да посрещне нападението, макар да бе убеден, че въоръжената съпротива е безполезна и детинска. Но се надяваше, че като се бори с ентусиазъм, ще успее да подхранва чувството за сигурност у Колет.

Когато първата вълна отмина, той целият бе опърлен.и полуослепен. Колет се засмя. Благодарение, ъъъ… на ИНЕС чувството й за пълна сигурност се беше запазило. Взе ръката й, затърси туптенето на сърцето й по голата гръд… Гола? А, да, чудовищата бяха разкъсали почти напълно дрехите й, както се случваше в старите научнофантастични истории.

Трябваше да я остави, за да се бие с голи ръце срещу една синя амеба, а след това и срещу летяща жаба. Пистолетът му бе празен. Целите му ръце бяха покрити с червени петна от изгаряне. И лицето му сякаш бе в огън. От хладилния блок изникна звяр със зинала паст, оголила десетсантиметрови кучешки зъби. Тялото му представляваше огромна, отпусната, полупрозрачна торба, в която се гърчеха вътрешностите. Звярът мърдаше предните си лапи, въоръжени с остри нокти. Нямаше задни крайници. Ръмжеше глухо. Ромен записа звука в наметката си. Интересно. От големия корем, разплут на пода, се разнесе непоносима воня.

По погледа на Колет Ромен разбра, че тя губи чувството си за пълна сигурност. Колет изстена и се опита да припадне, но не успя, което беше по-скоро лош знак (доброто функциониране на рефлекса за припадане показваше целостта на чувството за пълна сигурност). Ромен прободе с кухненския нож торбата с вътрешности. Ободряващ успех. ЕЧНП започна да стене по същия начин като фризьорката. Колет млъкна изненадана. Ромен бръкна с ръка в паста на звяра, изтръгна езика му и го захвърли на мокета с победоносен вик. В краката му се образува червено петно. Почувства се герой. Колет се хвърли към него с вик: „Моят герой!“ или нещо подобно. Усети втора пълна сигурност. Чудовището се мяташе по пода, пръскайки из апартамента слузеста кървава течност.

Влажните длани на Ромен лепнеха по топлата кожа на Колет и по парцалите, които бяха останали от бельото й. ЕЧНП беше все още живо. Ромен се чувстваше щастлив, но изморен.

Откакто бяха свързани с ИНЕС, прекъсването на индивидуалния електромер за разпределение на електричеството беше невъзможно. Умишленото прекъсване беше забранено. Като представител на Пълна сигурност Ромен можеше да го направи, но се колебаеше. Това му изглеждаше противоестествено. Притежаваше прекъсвач модел „Ситинг Бул 2 2 Седящ бик (англ.). — Б.пр. 9020“ даден му от ПС, с който можеше локално да прекъсва електрическия ток. Включи го към линията на хладилния блок.