Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Адвокат ли? — Сандра отново се усмихна. — Та никой не е предявил каквото и да било обвинение срещу вас.

Питър се замисли над думите й, после каза:

— Добре. Ако тестът сложи край на всичко това, да. Съгласен съм да го премина незабавно тук. Но в отсъствието на адвоката ми имате право да ми зададете само три въпроса: Убил ли съм Ханс Ларсен? Убил ли съм Род Чърчил? Аз ли съм организаторът на техните убийства?

— Трябва да ви задам повече от три въпроса — пробата го изисква и вие знаете това.

— Добре — отговори Питър. — Но вие имате типов проект за задаване на тези въпроси. Съгласен съм да се подложа на теста, ако не се отклонявате от него.

— Разбира се. — Сандра отвори дипломатическото си куфарче, за да се подготви за теста.

— Не трябва ли да сте специалист, за да работите с този детектор?

— Би трябвало да четете брошурите, съпътстващи продуктите, които произвеждате, Питър. В детектора е вградена експертна система, съдържаща чип, действуващ посредством изкуствен интелект. Всеки може да работи с тази апаратура.

Питър изсумтя. Сандра прикрепи няколко датчика към ръката и китката му. После измъкна от дипломатическото куфарче плосък екран и го разположи така, че да може да го вижда само тя. След това докосна няколко от копчетата за настройка и започна да задава въпроси.

— Как се казвате?

— Питър Хобсън.

— На колко години сте?

— На четиридесет и две.

— Къде сте роден?

— Норт Бетълфорд, провинция Саскачеуан.

— Сега ме излъжете. Отново ми кажете къде сте роден.

— В Шотландия.

— Кажете ми истината: какво е малкото име на съпругата ви?

— Катерин.

— Сега излъжете: какво е второто й име?

— Ами… Джейн.

— Убили ли сте Ханс Ларсен?

Питър я наблюдаваше внимателно.

— Не.

— Убили ли сте Род Чърчил?

— Не.

— Вие ли организирахте убийствата им?

— Не.

— Имате ли представа кой ги е убил?

Питър вдигна ръка.

— Споразумяхме се, че ще има само три въпроса, инспектор Файлоу.

— Съжалявам. Сигурно няма да имате нищо против да отговорите на още един въпрос? — Тя се усмихна. — На мен ми е също толкова неприятно да ви подозирам, както на вас да бъдете заподозрян. Би било добре да мога да ви зачертая от списъка на заподозрените лица.

Питър се замисли. По дяволите!

— Добре — каза бавно той. — Не познавам никакъв човек, който може да ги е убил.

Сандра вдигна глава.

— Съжалявам. Предполагам, че ви разстроих, когато престъпих границата на нашата уговорка. Но уредът отчете някаква много особена активност, когато произнесохте думата „човек“. Бихте ли ме изтърпели още един миг, за да повторите последния си отговор?

Питър отскубна датчика от ръката си и го захвърли върху бюрото.

— Вече изтърпях прекалено много неща, за които не се бяхме споразумявали — заяви той. В гласа му се бяха промъкнали остри нотки. Знаеше, че така само влошава положението си, и започна да се бори срещу паниката, която се опитваше да го завладее. Махна втория датчик от китката си. — Вече приключих с отговорите на въпросите.

— Съжалявам — каза Сандра. — Извинете.

Питър направи усилие да се успокои.

— Няма нищо — каза той. — Надявам се, че намерихте онова, което търсехте.

— О, да — отвърна Сандра и затвори куфарчето си. — Да, наистина.

Не беше необходимо прекалено дълго време и изкуствените форми на живот, създадени от Дух, развиха многоклетъчни структури: вериги от ясно очертани единици, свързани една с друга в прости редици. В последна сметка формите на живот не успяваха да се справят със задачата да се удвоят и да образуват две редици — да се получат два пъти повече клетки; но всяка една от формите беше изложила едната си страна към хранителния бульон на морето, имитирано от Дух. После дългите редици клетки започнаха да се удвояват, образувайки форми, подобни на буквата U. След това формите се затвориха на дъното и образуваха торбички. Най-накрая настъпи големият пробив: дъното и върхът на торбичките се отвориха и в резултат на това се получи цилиндър, съставен от двоен слой клетки, който се отваряше в двата си края: основният модел на телата на всички животински организми на земята — преден отвор, чрез който се осъществява храненето, и отделителен отвор в задния край.

Раждаха се нови поколения. Поколения умираха.

А Дух продължаваше да извършва подбора.

Сандра Файлоу трябваше да чука на много врати, но най-сетне, на 4 декември, получи разрешение за извършване на наблюдение, каквото желаеше: беше й позволено да постави радиопредавател в задния калник на колата на Питър Хобсън. Съдията й беше разрешил да държи предавателя десет дни; в предавателя имаше вграден механизъм за измерване на времето: механизмът можеше да работи точно толкова и нито секунда повече. Сега десетте дни бяха изтекли и Сандра анализираше, събраните данни.