Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Какво беше мнението ви за него?

— За Ларсен? — Питър отпи глътка кафе. — Че е непоносим досадник.

Сандра кимна.

— Изглежда, мнозина са споделяли мнението ви, макар че други се изказваха за него със суперлативи.

— Подозирам, че с всеки човек е така — отбеляза Питър.

— Почти. — Отново тишина, след което Сандра продължи: — Вижте, Питър, вие, изглежда, сте свестен човек. Не желая да съживявам болезнени спомени. Но зная, че жена ви и Ханс, ами…

Питър кимна.

— Да, това е истина. Но то приключи много отдавна.

Сандра се усмихна.

— Вярно. Но съпругата ви ви е разказала затова наскоро.

— А сега Ларсен е мъртъв.

— А сега Ларсен е мъртъв — повтори тя.

— Госпожо Файлоу…

Тя вдигна ръка.

— Наричайте ме Сандра.

— Сандра… — „Дръж се хладнокръвно — помисли си той. — Саркар ще бъде готов с вируса днес или утре. Всичко скоро ще свърши.“ — Нека ви кажа нещо, Сандра. Аз съм миролюбив човек. Не обичам нито борбата, нито бокса. Не съм удрял никого от момчешките си години. Никога не бих ударил жена си. И ако имах дете, никога нямаше да го шамаросвам. — Питър отпи глътка кафе. Беше ли казал достатъчно? Дали нямаше да е по-добре, ако кажеше още няколко думи? „Хладнокръвно, по дяволите. Бъди хладнокръвен.“ Но всичко, което искаше да направи, беше да й каже истината за себе си — не за онези електронни копия, а наистина за себе си — човека от плът и кръв.

— Аз… аз смятам, че много от проблемите на този свят са предизвикани от насилие — продължи той. — Като шамаросваме децата си, ние ги учим, че понякога е добре да удряме човека, когото обичаме — и после се шокираме, откривайки, че същите тези деца порастват и мислят: „Няма нищо лошо в това да бием съпругите си“. Аз не убивам дори мухи, Сандра — хващам ги във водни чаши и ги отнасям навън. Питате ме дали съм убил Ларсен. А аз направо ще ви кажа — може наистина да ме е ядосал, може наистина да съм го мразил, но да убивам или да нараня някого физически не е в моята природа. Това просто е нещо, което никога не бих направил.

— И дори няма да помислите за подобно нещо?

Питър разпери ръце.

— Е, всички ние мислим за какви ли не неща. Но има огромна разлика между ленивото фантазиране и реалността. — „Ако нямаше — помисли си Питър, — щях да съм обладал теб, моята секретарка и сто други жени тук, върху това бюро.“

Сандра се раздвижи леко на стола си.

— Аз обикновено не говоря за личния си живот, когато съм на работа, но преживях нещо много близко до онова, което се е случило с вас, Питър. Съпругът ми — бившият ми съпруг, с когото се разделихме преди няколко месеца — също ми изневери. И аз не съм човек, одобряващ насилието. Зная, че някои хора биха приели подобно изявление за невероятно — като се има предвид, че го изрича офицер от полицията. Но е истина. Ала когато разбрах какво е направил Уолтър — е, поисках той да умре. Исках и тя да умре. Обикновено нямам слабост да хвърлям разни неща, но когато разбрах, запокитих дистанционното управление на телевизора към стената. То се счупи на парчета; на стената още се вижда мястото на удара. Така че зная, Питър, наистина зная, че реакциите на хората са свързани с насилие, когато се случи подобно нещо.

Питър бавно кимна, после каза:

— Но аз не съм убил Ханс Ларсен.

— Вярваме, че го е сторил професионален убиец.

— Също така не съм организирал убийството му.

— Нека ви кажа точно какъв е проблемът ми в този случай — поде Сандра. — Както казах, изправени сме пред убийство, извършено от професионалист. Честно казано — такова нещо струва много пари — особено като се вземе предвид… хм… допълнителната работа. Вие и Кейти сте по-добре във финансово отношение от повечето й колеги; ако някой би могъл да си позволи подобно изпълнение, то този човек сте или вие, или тя.

— Но ние не сме го направили — възрази Питър. — Вижте, с удоволствие бих се подложил на тест с детектора на лъжата.

Сандра се усмихна мило.

— Колко деликатно от ваша страна да проявите такова желание. Всъщност в момента нося със себе си портативен детектор.

Питър почувства как мускулите на стомаха му се стягат.

— Наистина ли?

— О, да. Всъщност апаратът се нарича „Верискен Плюс“ — произвежда го вашата компания, нали?

Питър присви очи.

— Да.

— Значи мога да съм сигурна, че изпитвате голямо доверие в качествата на уреда. Наистина ли бихте желали да преминете през подобен тест?

Той се поколеба.

— Естествено, в присъствието на моя адвокат.