Робърт Сойер - Терминален експеримент

Сандра погледна Саркар.

— Какъв е декодиращият ключ?

Саркар, усетил, че най-сетне контролира в известна степен положението, каза:

— Не съм длъжен да ви го покажа.

Йоргенсон стана от стола и сви рамене.

— Валентина е работила за КГБ, когато преди години имаше такова нещо. На света няма много неща, които не би могла да разшифрова.

Валентина пъхна няколко карти в компютъра и започна да печата с дива скорост, макар и с два пръста. След няколко минути впери поглед в Саркар и върху лицето й се изписа разочарование. Саркар се оживи — може би тя не беше така добра, както бе казал Йоргенсон — но после сърцето му се сви. Разочарованието й беше просто на човек, който се е надявал да се изправи срещу сериозно предизвикателство, но не е станало така.

— Алгоритъмът на Хенсакер — каза тя със силен акцент. — Можехте да измислите нещо по-умно. — Валентина натисна още няколко клавиша и екранът, до този момент изпълнен с безсмислени фигури, се изпълни с кодови списъци на източниците.

Тя стана и Йоргенсон отново се зае с работата си, като първо изчисти екрана и замени картата на Валентина с една от своите.

— Започни търсене — каза Йоргенсон.

Екранът се изпълни със списък, състоящ се от множество колони, съдържащи над двеста термина, подредени в азбучен ред.

— Тук се съхранява огромно количество информация — измърмори той. — Използвани са най-разнообразни схеми на компресия. Търсенето ще ни отнеме доста време. — Йоргенсон се изправи. — Ще отида да огледам помещението за наблюдение.

Питър имаше среща на Управителния съвет на болницата „Норт Йорк“ и вместо да пропилее целия предобед в телефонни разговори от кабинета си, реши да свърши малко работа от дома си. Ала му беше трудно да се съсредоточи. Саркар беше казал, че вирусът ще е готов днес, но Питър чувстваше, че самият той трябва да направи нещо.

В 10:30 той се свърза с компютърната система на „Огледален образ“, надявайки се да отговори на въпроса как двойниците бяха успели да избягат в електронната мрежа.

След като се свърза, подаде командата КОЙ, за да провери дали Саркар също се е включил в системата. Искаше да му изпрати поздрав по електронната поща. Да, Саркар вече работеше. Питър подаде командата КАКВО, за да разбере с какво точно се занимава Саркар; ако беше някаква странична задача, той вероятно не седеше пред компютъра и поздравът по електронната поща щеше да се окаже чиста загуба на време.

Отговорът на командата КАКВО съдържаше следното:

ТОЧКА ПОЛЗВАТЕЛ ВРЕМЕ НА ВКЛЮЧВАНЕ ЗАДАЧА

002 САРКАР 08:14:22 ТЪРСЕНЕ НА ТЕКСТ

Е, търсенето на текст можеше да бъде както странична, така и централна дейност. Питър се ползваше с високи привилегии по отношение надзора над програмите на Саркар. Той повика копие от резултатите по задачата в точка 002 върху собствения си монитор. Екранът се изпълни със списък на термини, в съответствие с които се извършваше търсенето, както и с непрекъснато обновяваща се информация колко пъти е споменат даден термин. Някои термини — като Торонто например — досега се бяха появили много пъти, но други…

„Боже мой! — помисли си Питър. — Какво е това?…“

Саркар търсеше всичко в системата, имащо връзка с „Хобсън“, „Пийт“ и „Кейт“ и…

Питър напечата съобщение по електронната поща: „Много сме любопитни, нали?“ Тъкмо щеше да го изпрати, когато забеляза пълните параметри на търсенето, — посочени в забележка: „Претърси всички системи; във всяка система претърси всички данни, контролирани от централния процесор и тези извън негов контрол, както и цялата работна памет“.

Такова търсене можеше да отнеме часове. Саркар никога не би подал подобна команда — той беше прекалено добре организиран, за да няма представа как да стесни параметрите на търсенето.

Питър огледа другите условни термини, в съответствие с които се извършваше търсенето.

О, дявол да го вземе!

„Ларсен“, „Ханс“, „прелюбодеяние“, „интимна връзка“.

По дяволите, по дяволите, по дяволите! Саркар не би се занимавал с подобно търсене. В системата се беше включил някой друг.

Точка 002 беше лабораторията за изкуствен интелект в „Огледален образ“. Питър се завъртя на стола и се обърна към телефона си. После натисна клавиша за светкавично набиране на номера на лабораторията.

Телефонът в лабораторията за изкуствен интелект иззвъня.

— Мога ли да отговоря? — попита Саркар.

Сандра кимна. Тя внимателно наблюдаваше екрана. Често срещаните термини за търсене от списъка се повтаряха много пъти — „интимна връзка“ например досега се бе появила над четиристотин, — ала „Хобсън“ и „Ларсен“ — нито веднъж.