Робърт Сойер - Терминален експеримент

Кейти предпазливо се приближи към стълбището за сутерена и отвори вратата. Там беше тъмно като в рог — за петата годишнина от сватбата Питър и Кейти си бяха направили подарък система за домашни театрални представления, така че щорите бяха с непроницаемо за светлината покритие. Кейти си мислеше, че добре познава плана на сутерена, за да открие телефонния кабел. Стъпи върху най-горното стъпало…

Задейства се системата за гасене на пожар — над главата й започна да шурти вода. Никакъв сигнал за тревога — нищо, което можеше да повика съседите или пожарната команда. Но от тавана започна да тече вода. Кейти се задъха и побягна към всекидневната. Водата зад нея спря и рукна във всекидневната. Кейти се заизкачва по стълбите към спалните. Водата зад нея отново спря и потече над стълбището.

Водната струя я следваше — двойникът вероятно беше препрограмирал датчиците от системата. Сред мъглата от водни капчици Кейти видя, че диодните лампи на видеото вече не работят — вероятно за да се избегне избухването на пожар, причинен от късо съединение.

Изтощена и мокра до кости, без никаква възможност за бягство, Кейти реши да отиде в банята. Щом водната струя я следваше, то поне да отидеше в помещение, където нанесените щети щяха да бъдат най-малки. Тя влезе във ваната и спусна завесата, използвайки я като палатка, за да се предпазва от студената вода.

След три часа Питър се прибра. Външната врата се отвори съвсем нормално пред него. Откри, че килимът във всекидневната е подгизнал; чу, че на горния етаж плющят водни струи. Изтича до банята и отвори вратата. В мига, когато влезе, водата спря да шурти.

Кейти отметна завесата и се изправи във ваната.

— Нито аз, нито който и да било мой двойник щяха да постъпят така с тебе — каза тя и го изгледа свирепо. — Сега вече сме квит.

Кейти съвсем разумно отказа да остане в къщата. Питър я закара в апартамента на сестра й. Тя все още беше ядосана, но постепенно се успокояваше и прие прегръдката му, когато се разделиха. След това Питър отиде направо в кабинета си, включи се в мрежата и изпрати електронно послание до целия свят:

ДАТА: 15 ДЕКЕМВРИ 2011 ГОДИНА 23:11 ЧАСА ИЗТОЧНО ВРЕМЕ

ОТ: ПИТЪР ДЖ. ХОБСЪН

ДО: МОИТЕ БРАТЯ

ОТНОСНО: МОЛБА ОТ СТРАНА НА ПИТЪР ДЖ. ХОБСЪН

НЕЗАБАВНО ТРЯБВА ДА РАЗГОВАРЯМ С ВАС.

МОЛЯ, ОТГОВОРЕТЕ.

Електронните двойници отговориха почти веднага.

— Тук съм — обади се единият.

— Добър вечер, Пийт — поздрави го вторият.

— Какво има? — попита третият.

Всички приказваха чрез един и същи гласов чип и ако сами не посочеха кой говори в момента, беше почти невъзможно да се различат. Е, сега това нямаше значение.

— Зная какво става — каза Питър. — Зная, че един от вас убива хора заради мен. Но днес беше заплашена Кейти. Няма да търпя това. Няма да допусна Кейти да бъде наранена. Нито сега, нито никога. Разбрахте ли?

Тишина.

— Разбрахте ли?

Все така никакъв отговор.

Питър въздъхна, изгубил всякакво търпение.

— Вижте, зная, че Саркар и аз не можем да ви извадим от мрежата. Но ако повторите още веднъж пъкленото си дело, ще обявим публично, че съществувате. Пресата ще се нахвърли жадно върху историята за изкуствен интелект — убиец, който се е скрил в електронната мрежа. Не мислете, че няма да предприемат цялостно рестартиране на мрежата, за да се отърват от вас.

Глас от високоговорителя:

— Грешиш, Питър. Никой от нас не би извършил убийство. Но ако обявиш публично, че съществуваме, хората ще повярват на твърдението ти — в крайна сметка сега ти си известният Питър Хобсън. А това ще означава, че именно ти ще бъдеш обвинен за смъртта на убитите господа.

— Това не ме интересува — заяви Питър. — Ще направя всичко, което е нужно да защитя Кейти, дори ако това означава, че самият аз трябва да отида в затвора.

— Но Кейти те нарани — изрече механичният глас. — Кейти те нарани повече от всеки друг на света.

— Това, че ме е наранила — възрази Питър, — не е голямо престъпление. Не се шегувам: ако я заплашите още веднъж, ако я нараните по какъвто и да било начин, аз ще се погрижа всички вие да бъдете унищожени. Все ще намеря някакъв начин да го направя.

— Бихме могли — изрече много бавно електронният глас — да се отървем от теб, за да предотвратим подобен развой на събитията.

— Това в известен смисъл би било самоубийство — каза Питър. — Или братоубийство. Във всеки случай зная, че това е нещо, което аз никога не бих извършил, а това означава, че вие също не бихте го извършили.