Робърт Сойер - Терминален експеримент

„Не може да бъде! — помисли си Питър. — Просто не може да бъде.“

Би могъл да разбере убийството на Ханс. Може би не го одобряваше, но поне го разбираше. С убийството на Род Чърчил положението беше различно, като се вземеха предвид смекчаващите вината обстоятелства. Но може би… ако електронният двойник не приемаше биохимическите процеси като смекчаващо вината обстоятелство…

Но Сандра Файлоу не беше направила нищо лошо, не беше наранила Питър по никакъв начин. Тя просто си вършеше работата.

Ала сега очевидно беше станала неудобна.

„Боже Господи!“ — помисли си Питър. Виновният двойник не просто бе снижил или изкривил морала си. Той просто нямаше никакъв морал.

Спокойно, Питър. Това съществуваше дори в онзи Питър от плът и кръв — заровено дълбоко, дълбоко в съзнанието му, но никой не можеше да отрече, че го има — инстинктът за самосъхранение. Вярно, че повече не желаеше да види никого мъртъв. Но детектив Файлоу излагаше и него, и двойниците на риск. Ако трябваше да се отърве от някого, то това със сигурност би била тя. Ако някой от електронните му двойници пожелаеше да се отърве от някого, то това би била детектив Файлоу.

По дяволите. По дяволите! Не искаше повече кръв по ръцете си. Питър незабавно активира телефона си: ако посочеше някакъв адрес, щеше да постигне същия ефект както и ако набереше нечие име.

— Полицейски участък „Метрополитън“, Торонто, 32-ро подразделение, улица „Елърсли“ — каза Питър.

Емблемата на телекомуникационната компания „Бел“ изчезна от екрана. Появи се образът на мършав сержант.

— 32-ро подразделение — каза той.

— Сандра Файлоу — изрече в отговор Питър.

— Днес е в почивка — обясни сержантът. — Може ли някой друг да направи нещо за вас?

— Не… става дума за нещо лично. Знаете ли къде е?

— Нямам представа — отговори полицаят.

— Мога ли да получа от вас домашния й телефонен номер?

Ченгето се засмя.

— Сигурно се шегувате.

Питър прекрати връзката, избра служба „Справки“ и каза:

— Файлоу, Сандра.

— Няма такава в указателя — отвърна гласът на компютъра.

Разбира се.

— Файлоу, А. — повтори той. — „А“ за Александрия.

— Няма такава в указателя.

По дяволите! Но за едно ченге щеше да е истинска лудост да посочи телефонния си номер в указателя — освен ако това беше номерът на бившия й съпруг.

— Имате ли списък на лица с фамилия „Файлоу“?

— Няма такъв списък.

Питър прекъсна връзката. Трябваше да има някакъв начин да се добере до нея…

Градските справочници. Беше ги виждал в обществените библиотеки. Първоначалното им предназначение беше да посочват името, съответстващо на определен адрес, но след като бяха трансформирани на СВ-КОМ, беше съвсем лесно да направят и обратната справка — да открият адреса по посоченото име. Питър отново се обади до „Справки“ за номера на централния клон на Обществената библиотека в Норт Йорк.

— Здравейте — отговори му женски глас — Справочен отдел.

— Здравейте — каза Питър. — Имате ли градски справочници?

— Да.

— Бихте ли ми казали адреса на Александрия Файлоу, моля? Ф-А-Й-Л-0-У.

— Почакайте секунда, господине. — Последва пауза. — В справочника не е посочена А. Файлоу, господине. Единственото лице под фамилия „Файлоу“ в справочника е Санди.

Санди — този вариант на името й не подсказваше дали е мъж, или жена. Тъкмо предпазната мярка, каквато би взела интелигентна жена, която живее сама.

— Каква е професията на Санди Файлоу?

— В справочника е записано — „социален работник“, господине.

Би могло да означава всичко.

— Тя е. Какъв е адресът, моля?

— Авеню „Мелвил“ №216.

Питър си го записа.

— Има ли телефонен номер?

— Не е посочен в справочника.

— Благодаря ви — каза Питър. — Много ви благодаря.

Той прекъсна връзката. Никога не беше чувал за авеню „Мелвил“. Извика на екрана електронната карта на града и я проучи. Намираше се в участък „Дон Милс“. Не беше прекалено далеч. На около 20 минути с кола. Знаеше, че всичко звучи налудничаво, като параноична фантазия. И все пак…

На път за авеню „Мелвил“ Питър се опита да открие слаби места в теорията си, но вместо това тя ставаше все по-убедителна. Свободният ден на Сандра. Ден, когато по всяка вероятност тя няма да е въоръжена. Идеалният ден да убиеш ченге.

Движението беше натоварено. Питър буквално легна върху клаксона на колата. Въпреки компютъризирания дисплей, където беше изобразен маршрутът, който трябваше да следва, той зави в погрешна посока и се озова на улица без изход. Ругаейки, обърна обратно и пое в противоположната посока. Караше безразсъдно, знаеше това. Но само ако можеше да предупреди Сандра, да й каже, че някой може би иска да я ликвидира — тя беше в състояние да се защити, беше сигурен. Нали беше ченге.