Робърт Сойер - Терминален експеримент

Накрая излезе на авеню „Мелвил“. Номер 216 беше обикновена къща. Нищо в нея не биеше на очи. Тревата имаше нужда от подрязване. Пред къщата беше паркирал кафяв фургон на службата за колетни пратки.

Табелката на тротоара предупреждаваше, че паркирането по улицата преди 18:00 часа е незаконно. Питър не й обърна внимание.

Вдигна поглед към къщата. Външната врата беше затворена. Това му се стори абсурдно. Та къде беше служителят, донесъл пратката?

Сърцето на Питър заби лудо. Ами ако убиецът беше вътре?

Параноя. Лудост.

И все пак…

Той изскочи от колата, отвори багажника, сграбчи щангата за смяна на гумите и затича към вратата.

И тъкмо преди да натисне звънеца, чу шум, долитащ отвътре: нещо тежко падна на пода.

Натисна звънеца с всичка сила.

Никакъв отговор.

„Щом съм се хванал на хорото — помисли си Питър, — трябва да играя докрай.“

До вратата имаше тесен прозорец от матирано стъкло, стигащ от тавана до пода. Питър го удари с щангата. Стъклото се напука. Той стовари металния прът върху него с всичка сила. Прозорецът се разби. Питър пъхна ръка вътре, отключи вратата и я отвори.

Мозъкът му се опитваше да оцени обстановката. Късо стълбище отвеждаше от преддверието навътре. На последната стълбищна площадка стоеше едър мъж с униформата на пощальон. Държеше нещо, което приличаше на голям портфейл. Просната на пода зад него лежеше Сандра Файлоу — в безсъзнание или може би мъртва. Шумът, който бе чул, може би бе от падането на Сандра.

Едрият мъж насочи портфейла си към Питър. Оръжие ли бе това?

Питър се поколеба за част от секундата, после…

После с все сила хвърли щангата.

Оръжието на непознатия не издаде никакъв звук. Питър скочи напред.

Щангата удари мъжа в лицето. Той полетя назад и се строполи върху Сандра.

За секунда Питър си помисли дали да не избяга, но разбира се, не можеше да постъпи така. Убиецът беше зашеметен. Питър сграбчи странното оръжие. Нямаше представа как да го използва, но после забеляза нещо по-познато — служебния револвер на Сандра, подаващ се от кобура, окачен на облегалката на един стол. Питър пъхна странния механизъм в джоба си и все пистолета. Изправи се в средата на стаята и се прицели в убиеца, който бавно се надигаше от пода.

— Стой! — извика Питър. — Спри или ще стрелям!

Едрият мъж почеса челото си.

— Няма да го сториш, приятелю — изрече той с австралийски акцент.

Питър не знаеше дали пистолетът на Сандра е зареден, но дори и да беше, той не беше сигурен как се стреля с него. Вероятно имаше някакъв предпазен механизъм.

— Не се приближавай! — заповяда Питър.

Едрият мъж направи крачка напред.

— Хайде, хайде, приятелю — заговори той. — Не искаш да станеш убиец, нали? Нямаш и представа какво става тук.

— Зная, че си убил Ханс Ларсен — прекъсна го Питър. — Зная, че са ти платили 125 000 долара, за да го направиш.

— Кой си ти? — попита мъжът и пристъпи още една крачка напред.

— Спри! — изкрещя Питър. — Спри или ще стрелям! — Питър погледна пистолета. Ето — това сигурно е предпазителят, Той го издърпа и вдигна оръжието. — Назад! — Но самият Питър отстъпваше назад. — Ще стрелям!

— Не ти стиска, приятелю — каза мъжът. Идваше все по-близо до него.

— Наистина ще стрелям! — кресна Питър.

— Дай ми пистолета, приятелю. Ще те оставя да си излезеш оттук.

— Спри! — извика Питър. — Моля те, спри!

Едрият мъж протегна дългата си ръка към Питър.

Питър затвори очи.

И стреля…

Звукът беше оглушителен.

Мъжът се строполи назад.

Питър видя, че го е уцелил по главата — дълга червена драскотина се виждаше от дясната страна на черепа му.

— Божичко… — простена Питър. — Божичко…

Мъжът лежеше проснат на пода като Сандра — беше или мъртъв, или в безсъзнание.

Питър, едва успявайки да запази равновесие, се отправи с несигурни стъпки към мястото, където лежеше Сандра. Ушите му бучаха. По тялото й нямаше следа, че е ранена. Макар че дишаше, тя беше в безсъзнание. Ръцете й бяха леденостудени.

Питър се огледа и намери видеофона. Той беше зает.

Екранът беше изпълнен с цифри. Питър разпозна емблемата на Кралската банка на Канада — Сандра сигурно се бе включила в системата, за да провери банковите си сметки, когато бе дошъл мъжът с колетната пратка. Питър прекъсна връзката.

Неочаквано чу шум, обърна се и видя убиеца. Драскотината по черепа му беше суха. Под нея се виждаше нещо блестящо, което приличаше на метал…

Блестящ метал. Божичко!