Робърт Сойер - Терминален експеримент

Безсмъртен човек. Наистина безсмъртен. Че защо не? Отвратителният тип очевидно правеше добри пари.

Питър, който все още стискаше пистолета на Сандра, се прицели в мъжа.

— Кой си ти? — попита австралиецът. Жълтите му зъби лъснаха.

— Аз… аз съм човекът, който те нае — каза Питър.

— Глупости.

— Аз съм. Наех те чрез електронната поща. Платих ти 125 000 долара, за да убиеш Ханс Ларсен и 100 000 канадски долара, за да убиеш тази детективка. Но сега промених решението си. Не искам да я убиваш.

— Ти ли си „Отмъстител“? — попита мъжът. — Ти ли си онзи тип, дето ме нае да отрежа пениса на онзи нещастник?

„Боже мой!“ — помисли си Питър. Ето значи как е било осакатено тялото.

— Да — заяви той, като се опитваше да скрие отвращението си. — Да.

Австралиецът отново потри челото си.

— Би трябвало да те убия за онова, което се опита да ми направиш.

— Можеш да задържиш стоте хиляди долара. Само се махни оттук.

— По дяволите. Естествено, че ще задържа парите. Аз си свърших работата.

Живата картина се задържа няколко секунди. Австралиецът очевидно преценяваше що за тип е Питър — дали щеше отново да използва пистолета, дали заслужава да умре, защото бе стрелял срещу него.

Питър докосна спусъка.

— Зная, че не мога да убия безсмъртен човек — подхвана той. — Но поне мога да те забавя тук, докато дойде полицията. — Той преглътна мъчително. — Разбирам, че доживотен затвор е ужасяваща присъда за някой, на когото нанотехнологията позволява да живее вечно.

— Дай ми облъчвателя.

— В никакъв случай — отвърна Питър.

— Хайде, приятелю — тази играчка струва четиридесет бона.

— Друг път. — Питър отново размаха пистолета.

Още секунда австралиецът обмисля какви са шансовете му, после кимна и каза:

— Не оставяй никакви отпечатъци от пръсти, приятелю.

После се обърна и излезе през все още отворената врата.

Питър се наведе над видеофона, помисли за миг и избра режим на подаване на сигнал посредством текст, без да бъде необходимо да говори. Избра девет-едно-едно. После напечата следния текст:

РАНЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ОФИЦЕР. АВЕНЮ „МЕЛВИЛ“ 216, УЧАСТЪК „ДОН МИЛС“.

ВЕДНАГА ИЗПРАТЕТЕ ЛИНЕЙКА.

Всичките обаждания на номер 9-1-1 се записваха, но нямаше запис от гласа му, по който можеха да го идентифицират. Сандра беше в безсъзнание и не го беше видяла. Полицаите нямаше да имат причина да мислят, че тук е идвал някой друг освен нападателя, когото Сандра можеше да опише.

Питър протегна ръка зад телефона, изключи клавиатурата и изтри кутията й с „Клинекс“. Все още с клавиатурата в ръце отиде да види какво става със Сандра. Тя все така беше в безсъзнание, ала беше жива. Разтърсен до дъното на душата си, Питър прибра щангата, после се измъкна с несигурни стъпки през вратата, изтри дръжката и се качи в колата си. Докато се отдалечаваше на бавен ход, се размина с линейка, която беше надула сиренета си и се приближаваше към къщата на Сандра.

Питър караше — може би вече беше изминал десетки километри, — без да знае къде отива. Накрая спря и се обади на Саркар от телефона в колата си.

— Питър! — възкликна Саркар. — Тъкмо щях да ти се обадя.

— Какво има?

— Вирусът е готов.

— Пусна ли го вече по мрежата?

— Не. Искам първо да го подложа на тест.

— Как?

— Разполагам с първоначалната версия на всичките три двойника на дискета в кабинета на Рахеема. — Жената на Саркар работеше на три пресечки от сградата на „Огледален образ“. — За щастие използвам кабинета й за съхранение на копия, които не влизат в ежедневната работа. В противен случай тази неочаквана полицейска акция щеше да ги открие. Както и да е, за да извърша теста искам да инсталирам електронните двойници в напълно изолирана система и после да пусна вируса.

— Слава Богу — уморено каза Питър. — Бездруго исках да дойда при теб. Попаднах на някакъв механизъм, който не мога да идентифицирам. Ще бъда при теб в… — Той замълча и се огледа — опитваше да определи къде точно се намира. Източната част на участък „Лорънс“. А улицата пред него беше „Йондж“. — Ще дойда след четиридесет минути.

Щом пристигна, Питър показа на Саркар механизма, който приличаше на прекалено натъпкан, издут портфейл.

— Откъде намери това? — попита Саркар.

— От убиеца.

— От убиеца ли?

Питър обясни какво се беше случило. Потресен, Саркар впери поглед в лицето му.

— И казваш, че си извикал полицията?

— Не. Извиках линейка. Но съм сигурен, че и полицията вече е там.