Робърт Сойер - Терминален експеримент

— Ние с него — каза Питър — тъкмо станахме свидетели на това как копия на вас тримата умряха.

— Какво говориш? — попита един от двойниците. Другите двама мълчаха.

— Саркар разработи компютърен вирус, който ще издири и ще унищожи записите от моите нервни мрежи. Направихме тест. Вирусът действа. Разполагаме с три отделни разновидности на вируса — една от тях убива един от вас.

— Трябва да знаеш — изтъкна гласът от високоговорителя, — че сега ние сме свободни в световната електронна мрежа.

— Знаем — отговори Саркар.

— Готови сме да пуснем трите вируса в мрежата — допълни Питър.

— Разпространението на компютърни вируси е престъпление — изрече механичният глас. — По дяволите, дори създаването на компютърни вируси е престъпление.

— Знам — отбеляза Питър. — Но тъй или иначе ще пуснем вирусите.

— Не го правете — каза гласът.

— Ще го направим — заяви Питър. — Освен ако…

— Освен ако какво?

— Освен ако виновният двойник не се разкрие сам. В този случай ще пуснем само един вирус, насочен срещу виновника.

— Как можем да сме сигурни, че няма да пуснете и трите разновидности, след като сте задоволили любопитството си и знаете кой е отговорен за престъпленията?

— Обещавам, че няма да го сторя — каза Питър.

— Закълни се — обади се гласът.

— Заклевам се.

— Закълни се пред Бога в живота на нашата майка.

Питър се поколеба. По дяволите, беше идиотско да преговаря със самия себе си.

— Кълна се пред Бога — бавно изрече Питър — в живота на моята майка, че няма да пуснем вирус, който ще ви убие и тримата, ако убиецът разкрие себе си.

Последва дълга тишина, нарушавана единствено от бръмченето на вентилаторите.

Най-сетне, след толкова много тишина, от високоговорителя се разнесе глас:

— Аз го направих.

— А кой си ти? — попита Питър.

Отново дълга-дълга тишина. След това гласът заговори:

— Онзи, който най-много прилича на тебе. Двойникът Контрол. Основата на експеримента.

Питър впери очи напред.

— Наистина ли?

— Да.

— Но… но в това няма никакъв смисъл.

— Нима?

— Искам да кажа… ние бяхме приели, че като изменихме мозъчно-скенерните картини, за да създадем Амбротос и Дух, по някакъв начин сме ги лишили от морал.

— Наистина ли мислиш, че убийствата на колегата и бащата на Кейти са неморални? — попита Контрол.

— Да. Подчертано да.

— Но ти искаше те да бъдат мъртви.

— Но аз не бих ги убил — отговори Питър. — Наистина, фактът, че въпреки предизвикателството, особено в случая с Ханс, не извърших убийство, доказва това. Бих могъл да наема убиец както всеки един от вас. Защо ти — просто машинно ехо на самия мен — би извършил нещо, което аз, човекът, не бих?

— Ти знаеш, че ти си истинският. Аз също зная, че ти си истинският.

— И какво от това?

— Убоди ме и може би няма да ми потече кръв. Постъпи несправедливо спрямо мен и аз непременно ще си отмъстя.

— Какво?

— Знаеш ли, Саркар — поде двойникът. — Наистина свърши прекрасно работата си. Но трябваше да ми дадеш и усещане за сърбеж, за да мога да се чеша.

— Но защо? — отново попита Питър. — Защо ти би сторил нещо, което аз не бих?

— Помниш ли какво е казал Декарт?

— Много години изминаха, откакто…

— Ще си спомниш, ако се понапрегнеш мъничко — отговори двойникът. — Знаеш ли, стана ми любопитно защо съм различен от тебе и ето — спомних си какво е казал Декарт. Рене Декарт е основал школата на дуализма във философията, основаваща се на убеждението, че тялото и душата са две отделни неща. Казано с други думи, той е вярвал, че мозъкът и умът се различни; душата наистина съществува.

— Да. И какво от това?

— Дуализмът на Декарт е в контраст с материалистическия светоглед, който преобладава днес и според който единствената реалност е физическата реалност; умът не е нищо повече от мозъка, мисълта е просто биохимия и душата не съществува.

— Но сега знаем, че възгледите на Декарт са били правилни — каза Питър. — Видяхме как душата напуска тялото.

— Не съвсем. Знаем, че възгледите на Декарт са правилни що се отнася до вас. Правилни са за човешките същества. Но аз не съм истинско човешко същество. Аз съм електронно копие, съществуващо в компютъра. Това е всичко, което представлявам. Ако твоят вирус ме изтрие, ще престана да съществувам — напълно, изцяло. За мен, когото ти нарече копието, служещо за контрол на експеримента, дуалистичната философия е напълно погрешна. Аз нямам душа.

— И това те прави толкова различен от мен, съществуващият в действителност човек?