Александър Солженицин: Колко жалко

— Благодаря ви! Не можете да си представите колко ще се зарадват мама и татко! Може ли да си вървя?

Той се бе извърнал настрана и само й кимна.

Тя се разбърза, съвсем забравила защо беше дошла на тази улица, притиснала сгънатия накриво вестник и от време на време си посмукваше пръста.

Бързо при мама! По-скоро да го прочетем заедно! Веднага щом определят на татко в кой град ще бъде въдворен, мама ще замине при него и лично ще му занесе вестника.

Кореспондентът не е знаел! Не е знаел, иначе никога нямаше да напише за него! И редакцията не е знаела, иначе нямаше да напечата това! Младият ентусиаст беше доживял до тържеството на светлите си идеи, понеже бяха отменили смъртната му присъда, бе прекарал двадесет години по затвори и лагери. А сега на път за вечното заточение изпрати молба лично до Берия да го въдворят в долината на река Чу. Но го натириха другаде и комендатурата се чудеше как да използува това никому ненужно старче — за него нямаше подходяща работа, а не си беше изработил за пенсия.

© 1965 Александър Солженицин

© 1990 Манол Наков, превод от руски

Александр Солженицын

Как жаль, 1965

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Александър Солженицин. Един ден на Иван Денисович. Повест. Разкази

Редактори: Слава Николова, Пенка Кънева

Художник: Александър Алексов

Художествено оформление: Петър Добрев

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елена Куртева

Дадена за набор 18.1Х.1990 г.

Формат 1/32 70/100.

Печатни коли 15,50

Издателски коли 1,2,36.

УИК 11,28.

Подписана за печат 25.Х.1990 г.

Излязла от печат 16.Х1.1990 г.

Цена 2,50 лв.

Интерпринт, София, 1990

ДП „Балкан“ — София

Александр Солженицын. Одинь день Ивана Денисовича

„Советский писатель“, Москва, 1963

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16516]

Последна редакция: 2010-07-07 12:00:00