Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— Кажи ми, о, благочестиви Настрадин Ходжа, когато един мюсюлманин участвува в погребална процесия, къде според предписанията на исляма е най-добре да се намира? Пред погребалната носилка или отзад?

Шпионинът важно вдигнал пръст, като се канел да отговори, но гласът от ъгъла го изпреварил:

— Съвсем безразлично е — отпред или отзад, стига да не е в самата носилка.

Веселият съдържател се хванал за корема и клекнал от смях; не могли да се сдържат и останалите. Тоя човек в ъгъла бил остроумен и ако искал, можел да се състезава дори с Настрадин Ходжа.

Освирепял, шпионинът бавно възвил глава:

— Хей ти, какъв беше там! Виждам, имаш твърде дълъг език, гледай да не се разделиш с него! За мене е нищо да го унищожа с остроумието си — добавил шпионинът, като се обръщал към наобиколилите го хора, — но ние водим сега благочестива и назидателна беседа, в която остроумието е неуместно. Всичко си има времето и затова оставям без отговор думите на голтака. И тъй, аз, Настрадин Ходжа, ви призовавам, о, мюсюлмани, да следвате моя пример във всичко: уважавайте моллите, подчинявайте се на властите и благоденствие ще изпълни вашите къщи. А най-важното, не слушайте разни подозрителни скитници, които се наричат лъжливо Настрадин Ходжа, като например скитника, който неотдавна безчинствуваше в Бухара и изчезна безследно, щом чу за пристигането на истинския Настрадин Ходжа в града. Ловете, хващайте такива самозванци и ги предавайте в ръцете на емирската стража.

— Вярно! — възкликнал Настрадин Ходжа, като излязъл от тъмното на светлина.

Всички тозчас го познали и се вцепенили от изненада.

Шпионинът побелял. Настрадин Ходжа се приближил до него, а съдържателят на чайханата Али незабелязано застанал отзад, готов всеки миг да сграбчи шпионина.

— Значи ти си истинският Настрадин Ходила? Шпионинът объркан се озърнал, бузите му треперели, очите му щъкали уплашено. Ала намерил сили да отговори:

— Да, аз съм истинският, същинският Настрадин Ходжа, всички останали са самозванци — и ти в това число!

— Мюсюлмани, какво гледате? — извикал Настрадин Ходжа. — Той сам си призна! Хванете го, дръжте го, мигар не чухте емирския указ и не знаете как трябва да постъпите с Настрадин Ходжа! Хванете го, иначе сами ще пострадате като укриватели!

Той смъкнал от шпионина лъжливата брада. Всички в чайханата познали омразното сипаничаво лице с плосък нос и щъкащи очи.

— Той сам си призна! — извикал Настрадин Ходжа, като смигнал надясно. — Дръжте Настрадин Ходжа! — И смигнал наляво.

Съдържателят Али пръв хванал шпионина. Сипаничавият се дръпнал да бяга, но довтасали водоносци, селяни, занаятчии. Известно време не се виждало нищо освен издигащи се и спускащи се юмруци. Настрадин Ходжа бил най-усърден от всички.

— Пошегувах се! — викал и стенел шпионинът. — О, мюсюлмани, пошегувах се, аз не съм Настрадин Ходжа! Пуснете ме!

— Лъжеш! — викал в отговор Настрадин Ходжа, като работел с юмруци не по-зле от добър месач на тесто. — Ти сам призна, чухме те! О, мюсюлмани, ние всички тук сме безкрайно предани на нашия емир и трябва точно да изпълним указа му, затова бийте Настрадин Ходжа, о, мюсюлмани! Замъкнете го в двореца, да го предадем в ръцете на стражата! Бийте го, за слава на аллаха и за слава на нашия емир!

Повлекли шпионина към двореца. По пътя го биели с неотслабващ ищах. Като го наградил с един прощален ритник малко по-долу от гърба, Настрадин Ходжа се върнал в чайханата.

— Уф! — изпъшкал той, като избърсвал потта си. — Добре го объхтахме! Пък и сега още ще го налагат, чуваш ли, Али?

От далечината долитали възбудени гласове и жаловитите вопли на шпионина. Този шпионин бил вършил пакости на всички и днес всеки гледал да му се отплати под закрилата на емирския указ.

Доволен и радостен, съдържателят се поглаждал по тумбака и се усмихвал:

— Това да му е за урок. Вече никога няма да дойде в чайханата ми!

Настрадин Ходжа се преоблякъл в задната одая, прикачил си брадата и пак се превърнал в Хюсеин Хуслия, мъдреца от Багдад.

Когато стигнал до двореца, зачул стенания, долитащи от караулното помещение. Надникнал там.

Сипаничавият шпионин, целият отекъл, пребит, смазан, лежал на едно кече, а над него с фенер в ръка стоял Арсланбег.

— Какво се е случило, почтени Арсланбег? — с невинен тон попитал Настрадин Ходжа.

— Много лошо нещо, Хюсеин Хуслия. Този скитник Настрадин Ходжа пак се е върнал в града и вече е успял да пребие нашия най-изкусен шпионин, който по моя заповед се представяше навсякъде за Настрадин Ходжа и произнасяше благочестиви речи с цел да отслаби вредното влияние на истинския Настрадин Ходжа върху умовете на жителите. Но ти виждаш какво е произлязло от това!