Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Стражарите отначало се вцепенили, после се надигнали, вторачени един в друг.

— Чу ли? — с треперещ глас попитал първият.

— Чух — отговорил вторият, заеквайки.

Настрадин Ходжа хвърлил втора монета. Тя блеснала в лунните лъчи. Ленивият стражар кратко подвикнал и се строполил с цяло туловище върху нея.

— У… улови ли я? — попитал с вдървен език вторият.

— У… улових я — отвърнал с треперещи устни дебелакът, станал й показал монетата.

В небето изведнъж се отронили няколко звезди едновременно. Настрадин Ходжа започнал да хвърля цели шепи сребро. Тишината на нощта се изпълнила с тънък, напевен звън. Обезумели, стражарите захвърлили копията си и се спуснали да тършуват по земята.

— Намерих! — извикал единият с дрезгав и задавен глас — Ето я!

Вторият пълзял мълчаливо и изведнъж заръмжал, като се натъкнал на много пръснати пари.

Настрадин Ходжа им хвърлил още една шепа и безпрепятствено се промъкнал през вратичката.

Сега му било леко. Меките персийски килими поглъщали стъпките му. Той помнел всички коридори. Евнусите спели…

Гюлджан го посрещнала с влажна, гореща целувка и се притиснала до него разтреперана.

— По-скоро! — шепнел той.

Никой не ги спрял, само евнухът се завъртял и застенал в съня си. Настрадин Ходжа се спрял, приведен над него. Но рано било още да умира евнухът: той примляснал и пак захъркал… Слаба лунна светлина се промъквала през разноцветните стъкла.

До вратичката Настрадин Ходжа спрял, погледнал навън. Стражарите, застанали на четири крака посред двора, гледали към небето, чакали кога ще падне звезда. Настрадин Ходжа замахнал силно и хвърлил шепа пари; те паднали нейде далече зад дърветата. Стражарите хукнали натам. Били обезумели до такава степен, че вече не виждали нищо пред себе си и запъхтени, подвиквайки тревожно, се втурнали направо през плета от бодливи храсти, като оставяли по клоните дрипите на Шалварите и халатите си.

Тази нощ от харема можело да бъдат откраднати всички наложници, не само една.

— По-скоро! По-скоро! — мълвял Настрадин Ходжа, като влачел подире си девойката. Те изтичали до кулата, качили се, Настрадин Ходжа извадил изпод постелята отдавна приготвеното въже.

— Тук е високо… Страх ме е! — пошепнала Гюлджан. Той сърдито й подвикнал и тя се покорила.

Настрадин Ходжа я вързал с въжето, извадил от прозореца изпилената решетка.

Гюлджан седнала на перваза. Било много високо, тя треперела.

— Излизай! — властно рекъл Настрадин Ходжа и леко я побутнал в гърба.

Тя затворила очи, плъзнала се по гладкия Камък, увиснала.

Опомнила се вече на земята. „Тичай, тичай!“ — чула отгоре. Настрадин Ходжа се подал до пояс от прозореца, махал с ръце, дърпал въжето. Гюлджан набързо се отвързала и побягнала през безлюдния мегдан.

Тя не знаела, че в тая минута целият дворец бил вече обзет от тревога и смут. Главният евнух, който след неотдавнашните възпитателни мерки с жезъла се запалил с необикновено усърдие по емирската служба, надникнал посред нощ в стаята на новата наложница и открил; че леглото й е празно. Евнухът се втурнал при емира, събудил го. Емирът повикал Арсланбег, Арсланбег вдигнал дворцовата стража, пламнали факли, зазвънтели щитове и копия.

Пратили да повикат багдадския мъдрец. Емирът посрещнал Настрадин Ходжа с кресливи поплаци:

— Хюсеин Хуслия, докъде стигна блудството в нашата държава, щом ние, великият емир, дори и в собствения си дворец нямаме спокойствие от тоя скитник Настрадин Ходжа! Та чувано ли е такова нещо — от емирския харем да откраднат наложница!

— О, велики емире — осмелил се да се намеси Бахтияр. — Това може да не го е направил Настрадин Ходжа.

— Че кой друг! — извикал емирът. — Сутринта ни доложиха, че се върнал в Бухара, а през нощта се изгуби наложницата, която му била годеница! Кой друг може да направи това освен Настрадин Ходжа?! Търсете го, поставете навсякъде утроени караули: той сигурно още не е успял да се измъкне от двореца! Арсланбег, запомни: твоята глава подскача на раменете ти!

Почнали да търсят. Стражата претършувала всички кътчета в двореца. Навсякъде пламтели факли, които хвърляли треперливо зарево.

Най-много залягал в тия търсения самият Настрадин Ходжа. Той повдигал килими, бъркал с пръчка в мраморните басейни, викал и се суетял, надничал в чайници, в делви и дори в миши дупки.

Когато се върнал в спалнята на емира, доложил:

— Велики господарю, Настрадин Ходжа е успял да напусне двореца!