Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— По-бързо! — нетърпеливо извикал емирът. — Говори по-бързо, Хюсеин Хуслия!

Настрадин Ходжа казал с твърд, звънлив глас:

— Най-главният укривател си ти, емире!

Той с рязко движение свалил чалмата си, смъкнал лъжливата си брада.

Тълпата ахнала, замряла. Емирът, изблещил очи, мърдал беззвучно устни. Придворните се вкаменили.

Тишината не траяла дълго.

— Настрадин Ходжа! Настрадин Ходжа! — завикали в тълпата.

— Настрадин Ходжа! — зашепнали си придворните.

— Настрадин Ходжа! — възкликнал Арсланбег.

Най-сетне се опомнил и самият повелител. Устните му неясно промълвили:

— Настрадин Ходжа!

— Да, аз съм! Е, какво, емире, заповядай да ти отсекат главата като на главен укривател! Аз живях в твоя дворец, делях с тебе храната, получавах от тебе награди, бях твой главен и най-близък съветник във всички дела. Ти си укривателят, емире, заповядай да ти отсекат главата!

Хванали Настрадин Ходжа. Той не се съпротивлявал, викал:

— Емирът обеща да освободи осъдените! Вие чухте обещанието на емира!

Народът зашумял, взел да се вълнува. Тройната верига от заптии с мъка сдържала напора на тълпата.

Все по-високо се чували възгласи:

— Освободете осъдените!

— Емирът даде дума!

— Освободете ги!

Шумът в тълпата нараствал и се разширявал. Веригата заптии се огънала назад, притискана от народа. Бахтияр се навел над емира:

— О, повелителю, трябва да ги освободим, иначе народът ще се разбунтува.

Емирът кимнал.

— Емирът държи на думата си! — извикал Бахтияр.

Заптиите се разстъпили. Осъдените веднага изчезнали в тълпата.

Повели Настрадин Ходжа към двореца. Мнозина в тълпата плачели, викали подире му:

— Прощавай, Настрадин Ходжа! Прощавай, наш любими, благородни Настрадин Ходжа, ти ще останеш в сърцата ни винаги безсмъртен.

Той вървял с високо вдигната глава, на лицето му било изписано безстрашие. Пред портите се обърнал, махнал с ръка за сбогом. Тълпата му отговорила е могъщ вик.

Емирът бързо се качил в носилката си. Дворцовото шествие потеглило обратно към двореца.

Събрал се диванът — да съди Настрадин Ходжа.

Когато той влязъл с вързани ръце и крака, пазен от заптиите, придворните навели глави. Срам ги било да се гледат един друг. Мъдреците се въсели, поглаждайки брадите си, емирът извърнат въздишал и покашлювал.

А Настрадин Ходжа гледал с открит, ясен поглед; ако не били извитите му на гърба ръце, би могло да се помисли, че престъпникът не е: той, а всички тия хора, насядали пред него.

На съда заедно с другите придворни се явил и истинският Хюсеин Хуслия, багдадският мъдрец, освободен най-сетне от заточението си. Настрадин Ходжа му смигнал приятелски, багдадският мъдрец подскочил на възглавките и засъскал от ярост.

Съдът не траял дълго. Осъдили Настрадин Ходжа на смърт. Оставало да изберат начина на екзекуцията.

— О, велики господарю! — рекъл Арсланбег. — Мнението ми е, че този престъпник трябва да се набие на кол, за да завърши живота си в най-жестоки мъчения.

Настрадин Ходжа дори не мигнал; той стоял спокойно и се усмихвал, подложил лице на един слънчев лъч, който падал в залата през горния отворен прозорец.

— Не! — решително рекъл емирът. — Турският султан вече е турял на кол тоя богохулник, но той, изглежда, знае средство да понася безболезнено подобно наказание, иначе не би се измъкнал жив от ръцете на султана.

Бахтияр посъветвал да се отсече на Настрадин Ходжа главата.

— Наистина това е един от най-леките видове смърт — добавил той, — но затова пък е най-сигурният.

— Не! — рекъл емирът. — Багдадският халиф отсече главата му, но той все пак е жив.

Сановниците ставали поред, предлагали да се обеси Настрадин Ходжа, да му се одере кожата. Емирът отхвърлил всички тия свети, защото, наблюдавайки Настрадин Ходжа, не забелязал признаци на страх по лицето му, което в очите на емира било явно доказателство за недействеността на тези начини.

Придворните млъкнали смутени. Емирът взел да се гневи.

Тогава станал багдадският мъдрец. За първи път говорел той пред лицето на емира, затова старателно обмислил съвета си, та да се отличи с мъдростта си сред всички останали.

— О, велики повелителю на вселената! Ако този престъпник е излизал досега здрав и читав от всевъзможните наказания, не е ли това пряко свидетелство, че му помага нечиста сила, оня дух на тъмнината, чието име е непристойно да се назовава тук, пред лицето на емира?